Иска ми се да не вярвам... Мечтая да отворя очи и някой да ми каже, че сънувам кошмар, че реалността е друга... Но как, по дяволите, да те нарека кошмар? Как да призная, че дори да беше сън, пак щеше да бъдеш прекрасен... Безброй пъти съм лъгала себе си, защо и сега не успях? От истината боли,  а за своя истина аз избрах теб! Никога няма да узнаеш... Последната останала капчица гордост  не позволява на устните да изрекат това, което сърцето не спира да крещи. А ти си навсякъде! Виждам те сутрин, когато отворя очи и теб те няма. Усещам те нощем, ти си там... в тъмнината. Отчаяно тичам след мислите си, а те все бягат след теб! Дори когато те усещам до себе си, умът ми нашепва колко си далеч, а от това боли... Но никога няма да разбереш! Избирам болката и почти мъртвата си гордост. Мразя и тях, и себе си.

       Кажи ми, че греша... Кажи ми, че си тук за мен. Излъжи ме, ако трябва. Сърцето изгаря, а ти не знаеш. Не знаеш, че съм тук и съм твоя. Колко пъти повтарях, че да бъдеш зависим от някой е слабост... А аз съм силна и съм ничия, само на себе си. Пия за това! Пия за собствената си заблуда. Пия поредна чаша, благодарна съм, че притъпява болката. Наздраве за щастливите!!!