30.09.2010 г., 14:12

Наздраве за шастливите...

693 0 0
1 мин за четене

    Иска ми се да не вярвам... Мечтая да отворя очи и някой да ми каже, че сънувам кошмар, че реалността е друга... Но как, по дяволите, да те нарека кошмар? Как да призная, че дори да беше сън, пак щеше да бъдеш прекрасен... Безброй пъти съм лъгала себе си, защо и сега не успях? От истината боли,  а за своя истина аз избрах теб! Никога няма да узнаеш... Последната останала капчица гордост  не позволява на устните да изрекат това, което сърцето не спира да крещи. А ти си навсякъде! Виждам те сутрин, когато отворя очи и теб те няма. Усещам те нощем, ти си там... в тъмнината. Отчаяно тичам след мислите си, а те все бягат след теб! Дори когато те усещам до себе си, умът ми нашепва колко си далеч, а от това боли... Но никога няма да разбереш! Избирам болката и почти мъртвата си гордост. Мразя и тях, и себе си.

       Кажи ми, че греша... Кажи ми, че си тук за мен. Излъжи ме, ако трябва. Сърцето изгаря, а ти не знаеш. Не знаеш, че съм тук и съм твоя. Колко пъти повтарях, че да бъдеш зависим от някой е слабост... А аз съм силна и съм ничия, само на себе си. Пия за това! Пия за собствената си заблуда. Пия поредна чаша, благодарна съм, че притъпява болката. Наздраве за щастливите!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дороти Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...