Не е ли страхотно, че те срещнах, точно когато животът ми бе преобърнат с краката нагоре? Когато ураган от емоции ме бе връхлетял заради поредното ми разочарование от разбитото ми и смачкано сърце и помел всичко по пътя си… Защото те не се научиха да го обичат както трябва, те не се научиха да го ценят и да боравят внимателно с него, да докосват с пръсти нежно фината му и чуплива повърхност, да го карат да чувства, да тупти в ритъм, да мечтае, да се възвисява и обича отново и отново… И най-вече да не го нараняват с грубите си ръце, да не остават отпечатъци по него. Не беше ли страхотно, когато на първата ни среща моето сърце щеше да изскочи от вълнение и никога досега не се бях чувствала така. Ти се появи и върна усмивката на моето лице, когато животът ми бе просто сив и скучен а аз бях потънала в океана на сълзите, а ти сякаш с магия внесе отново цвят в него и ме накара пак да чувствам и мечтая… И когато ме чакаше на уреченото място с букет червени рози, а аз бях толкова смутена, защо ...