1508г.
Коленете й кървят, всеки мускул в тялото й работи против нея, краката й вече не са толкова бързи и уверени, а противно на тях, сърцето й се блъска все по-силно в гърдите й с всяка изминала секунда, заплашвайки да изскочи всеки момент.
Няма да умра. Не днес.
Тя няма да получи ковчег. Ще бъде убита тук, върху мръсната почва, а кръвта й ще изтече в реката. Ще бъде запомнена като ох, горкото селско, бедно момиче, курвата, недостойната дъщеря. И никой никога не ще узнае историята й, никой никога не ще прозре невинността й.
Няма да умра. Не днес.
--------------------------------
Той обича толкова безразсъдно. Обича я не със сърцето си, не, то е чупливо, пластмасово и розово и лесно може да се отстрани, обича я с душата си. И той би умрял за нея, би убивал за нея, би убил дори собствения си брат, би предал собствената си кръв, за да я замени с нейната, за да се храни от нейната ръка и за да диша от нейния въздух, докато езиците им се преплитат страстно.
А тя, противно на популярното вя ...