Мила мамо,
знам, че през годините сме имали не малко спорове; не малко сме се карали и доста пъти сме си тръшвали вратите, но днес, на твоя рожден ден, те моля да си спомниш как ме изнасяше на ръце от Пирогов, въпреки че лекарите не разрешаваха, и стояхме с часове в градинката на болницата; как Ивайла ме носеше на конче към детската градина; как ти ме водеше с влака на училище, защото имаше стачка; спомни си колко пъти ми каза да не изваждам хамстера от аквариума, за да не ме ухапе, да го изпусна и да не можем да го намерим. Спомни си, мамо, когато ме записа в читалището на пиано и солфеж, и аз не исках да ходя на солфеж, защото не харесвах господина. До ден днешен си спомням колко силно миришеше на цигари този човек. Предполагам затова не харесвам тази миризма, нищо че и аз бях пропушила, когато станах голяма. Спомни си как идваше на всичките ми концерти по пиано, на представленията в училище и на състезанията по танци, защото аз си спомням. Спомням си и как преживя първата ми любов, заедно с мен, но си спомням и колко плака с мен, когато за пръв път ми разбиха сърцето. И въпреки че бях голяма и след това падане знаех как да полетя отново, въпреки това се влюбвах още няколко пъти и още толкова ми разбиваха сърцето. И ти винаги беше там – да хванеш ръката ми, да ме прегърнеш, да ме утешиш. Спомни си също колко щастлива беше като ме приеха в университета.
На днешния ден, на рождения ти ден, си спомни целия твой и мой живот, и не плачи, мамо!
Знам, че изборът ти да ме родиш и запазиш в живота си е бил лесен. Знам, че когато баба ми и дядо ми са ме дали за осиновяване, защото си била на 17, е било трудно и тежко, но знам, че си се борила да ме намериш и си успяла. Знам, че през последните години съм ти доста гневна, но понякога и ти си доста труден характер. Не плачи, мамо!
Знам, че не го правя често, а може би трябва, "защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни", но мисля, че днес, на твоя рожден ден, е моментът, в който да ти изкажа цялата си благодарност и да ти поискам прошка!
Скъпа мамо, прости ми за всяка сълза, която съм те накарала да пролееш за мен; прости ми за всеки бял косъм; за всяка лоша дума! Майко, благодаря ти за всичко!
Благодаря, че от едно малко дете ти ми помогна да стана човек! Благодаря ти за всяка нощ, в която си бдяла над мен!
Мамо, може би не ти показвам често колко те обичам и колко държа на теб, но днес искам да изкрещя на целия свят колко много те обичам, и че ти си най-прекрасната и любяща майка на света!
Знай, че каквото и да става, ти никога няма да останеш сама, защото аз винаги ще бъда до теб и ще те обичам!
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН И НЕ ПЛАЧИ, МАМО!