Мила мамо,
знам, че през годините сме имали не малко спорове; не малко сме се карали и доста пъти сме си тръшвали вратите, но днес, на твоя рожден ден, те моля да си спомниш как ме изнасяше на ръце от Пирогов, въпреки че лекарите не разрешаваха, и стояхме с часове в градинката на болницата; как Ивайла ме носеше на конче към детската градина; как ти ме водеше с влака на училище, защото имаше стачка; спомни си колко пъти ми каза да не изваждам хамстера от аквариума, за да не ме ухапе, да го изпусна и да не можем да го намерим. Спомни си, мамо, когато ме записа в читалището на пиано и солфеж, и аз не исках да ходя на солфеж, защото не харесвах господина. До ден днешен си спомням колко силно миришеше на цигари този човек. Предполагам затова не харесвам тази миризма, нищо че и аз бях пропушила, когато станах голяма. Спомни си как идваше на всичките ми концерти по пиано, на представленията в училище и на състезанията по танци, защото аз си спомням. Спомням си и как преживя първата ми любов, ...