Тя свърши и аз се почувствах свободен да се изпразня също. Извадих шестнадесетте от нея и изпръсках по целия й корем. 

- Беше ми много хубаво - каза тя и щракна със запалката.

"Хубаво ми е - не ми е хубаво" - жените са толкова честни...поне в това отношение. 

- И на мен, мила - усмихнах й се и взех цигарата от устата й. - Недей да пушиш.

Тя се намуси като малко момиче, но й хареса, че мисля за нея.

- Какво ти пука? Да не си ми мъж?

- Да, това е моментът, когато осъзнаваме, че сме си дали малко любов за кратко... - констатирах с въздишка.

Джулия стана от леглото и прекоси огромния си апартамент, за да направи кафе. Беше девет сутринта. 

- Чарли, не беше нужно да поръчваш толкова много ястия, нашия ресторант е доста изискан. За сметка на това изпи две бутилки вино. 

- "Изискан" ?! Така ли ми намекваш, че не е за мен?

- Заповядай - подаде ми чаща горчиво кафе, точно както го обичам...откъде ли знаеше? - Просто не трябваше да харчиш 370 лв. за един обяд, някои хора работят почти цял месец за толкова пари.

- Майната им на "хората", Джулия.

- Чарли, уважавай хората - от бедния до най-богатия.

- Окей', права си. - жените обичат да чуват, че са прави (което не ти пречи да си правиш каквото си решил), но малко мъже знаят силата на този номер. Или просто не могат да преодолеят егото си.

- Сладур! - усмихна се тя и се гушна в мен.

- Джули, моля те облечи се!

Тя се очуди и се засмя:

- Ти си първият, който ме моли да се облека. Всички искат да ме съблекат.

- Просто ме възбуждаш прекалено много. - отговорих аз.

Джулия беше на тридесет и шест,  а аз...аз можех да й бъда син. Майната ти, чичко Фройд!

Поговорихме още около четиредесет минути. Достатъчно за двама почти непознати. Целунах Джулия и я погалих по косата, зарових пръсти в прекрасните й къдрици, разгърнах коприненият халат и направих няколко силни тласъка. Свърших в нея като животно.

- Глупак! Трябваше да ме пазиш, защо свърши в мен?!

- Така знам, че пак ще ми се обадиш. - всъщност и двамата знаехме, че няма.

Затворих вратата, тя хлопна зад гърбът ми и знаех, че вече няма връщане назад. Погледнах си часовника. Турнирът по покер започваше в 12ч. Имах време и пари, но бях млад и глупав. 

Джулия, повярвай мила, това не беше просто чукане - дадох ти част от малкото, което е останало вътре в мен.