Съседи бяха. Той живееше на горния етаж. Не си говореха много. Всъщност май бяха само на ''Здравей!-Здрасти!" Няколко пъти се бяха засичали на партита. Нямаха и общи теми за разговор. В пълния смисъл на думата бяха просто познати. Просто живееха в една и съща сграда. Май това се и оказа фактор за онази вечер. Онази вечер, в която тя щеше да извърши престъпление срещу всички морални закони.
През живота си се беше напивала един или два пъти. Но онази вечер, ако не беше алкохолът в кръвта ù, тя нямаше да бъде толкова смела да се изправи срещу себе си и своите страхове.
Качваше се по стълбите с поклащаща се пиянска походка. Главата ù, замяна от няколкото уискита, които беше изпила, беше напълно празна.Тя не мислеше за нищо, не мечтаеше за нищо, не фантазираше. Застана пред входната врата на апартамента си и се помъчи да намери точния ключ за ключалката. Отказа се, спря и се загледа в някаква точка. Погледна часовника си, но не можа да прецени къде горе-долу се намират стрелките на цифербла ...