Когато вдъхна свободен въздух, Джиро се опомни. Онези двамата може би все пак бяха по петите му и щяха рано или късно да го настигнат. Той ясно осъзнаваше, че които и да бяха, бяха професионално отлично подготвени и знаеха добре какво правят. И все пак в състояние на асиметрична война можеше да наклони везните и в своя полза.
Беше получил инструкциите. Строши електронният бележник, а после го запали и зарови остатъците. Трябваше да продължи по пътя си.
И за първи път му мина през ума дали наистина беше разговарял с истинския Бокузо - щеше да бъде доста рисково за самия него. Но Джиро допускаше и тази възможност.
Беше излязъл от района на Голямо Токио и беше решил да използва най-обикновен ферибот, чрез който да се добере до континенталната част на Китай. Причината за това беше главно, че основните летища се следяха зорко и той не се съмняваше, че по този начин щеше да бъде много по-незабележим. Това обаче беше само част от суперсложния му план за по-нататъшни действия. Според думите на Бокузо той щеше да бъде напълно сам, но щеше да може да разчита на своята гениална съобразителност, която беше доразвита и от многобройните тренировки в клана. Бокузо също разчиташе и на сведения, които беше получил по специалните си канали и ги беше предоставил на Джиро. Те бяха по-скоро описателни, но му дадоха ясна представа за кои членове на борда трябваше да приготви изненада и какво точно да направи, ако все пак нещо се объркаше.
Беше странно какво още можеха да искат членовете на самия борд при положение, че отдавна глобалната експанзия в Макао се беше поуталожила и след като се построиха още някои казина, съакционерите фокусираха вниманието си главно в поддържането и увеличаването на печалбите и оборотите.
Бокузо обаче знаеше една съкровена тайна, която дори Лейди Смърт беше пропуснала - той беше наясно с тайниците на Гао Минг. Може би не с всичките - но поне някои. Което обясняваше някои идеи, които бяха помагали на Гао по пътя му към върха.
Странно беше, но Макао наистина беше различно - членовете на борда бяха разпределили влиянието си по интересен начин. Гао отдавна не беше ходил в Макао, но след онази случка с Тао съакционерите все още го помнеха кой е.
Самият Джиро, който покрай Бокузо се беше запознал с Китайското Дао знаеше, че според принципите на квантовата физика съществуваше така наречената квантова суперпозиция, при която една и също частица съществуваше в идентичен вариант на две места едновременно. Дали Гао Минг под някаква форма не беше оставил там своето присъствие - дори и след като си беше прибрал дълга от съакционерите?
Бокузо го беше изпратил с много точни нареждания, а именно - да обедини силите си директо със съакционерите, но чрез своя посредник. По този начин винаги имаше известна вратичка за бягство, ако нещо се объркаше.
- Къде в цялото това страдание съм аз? - запита се Джиро. - Накъде води пътят ми?
И майка му, и сестра му не бяха дочакали онези хубави, впечатляващи дни, на които се надяваха. Не бяха дочакали своето спасение. Краят и на двете беше тъжен и мрачен, а Джиро беше изпълзял към светлината с желание за живот, сравнимо с някаква по-висша сила.
Какво беше светлината? Какво представляваше истинското спасение? Щеше ли да има благодад за онеправданите? Джиро искрено се съмняваше. Макар и да не заемаше позицията на покойния Кеничи, той ясно осъзнаваше, че имаше твърде много тънкости при управлението на хора и искрено се възхищаваше на гения на Гао Минг. Да, той беше постигнал нещо велико.
Тцузуми и Хомей бяха също достатъчно хитри и предвидливи и имаха умението да вникнат в начина на мислене на професионалисти от тяхното ниво.
- Съмнявам се да използва някой от очевидните начини за придвижване предвид факта как ни се изплъзна в метрото - каза Тцузуми. - Предполагам, че най-вероятно ще вземе ферибота за Шанхай. Но ние можем да направим същото и да го проследим.
- Това звучи добре, но може би той ще направи някаква свръзка и с други сътрудници. Тогава може да стане много опасно - отговори Чомей, чието изражение винаги оставаше като изрязано от гранит. - По-добре да вербуваме още някой - опита се да предложи той.
- Нямаме време за това. Трябва да не го изпуснем, за да сме сигурни, че ще отиде наистина при съакционерите - каза Тцузуми, който неволно беше поел лидерството.
През нощта и двамата се прикачиха на ферибота за Шанхай. Въпросното съоръжение оперираше посредством плавателния съд Су Джоу Хао, които правеше около двадесет и един курса между двете точки. Пътуването щеше да отнеме около две денонощия, но тъкмо щяха да имат достатъчно време, за да го спипат.
Беше им минало през ума дори да използват лодка, тъй като официалните полети - дори и с хеликоптер се следяха, пък и щяха да се нуждаят от разрешително за кацане, а това правеше всичко дори още по-явно.
Бяха взели под внимание и още нещо - ако някъде по пътя се натъкнеха на метален скенер или детектор. Като цяло електромагнитното поле не можеше да бъде избегнато - така че те бяха измислили как да го заобиколят. Просто оръжията им бяха скрити сред други метални предмети като тръби и разни детайли в два средноголеми сака, а двамата с фалшиви документи се представяха за водопроводчици. Тази идея беше на Чомей, който беше истински факир в дегизирането.
Да - те не бяха сигурни под каква самоличност Джиро, чието истинско име все още не знаеха, щеше да се представя.
Малко по-късно обаче те разбраха, че Джиро най-вероятно щеше да се качи на друг ферибот от Нагасаки до Шанхай. Това на практика нямаше голямо значение, но все пак объркваше донякъде плановете им - този ферибот беше огромен и беше предвиден за страшно много пасажери. Плавателното средство разполагаше и с цели четири големи спасителни лодки.
- Хитър е - каза Тцузуми, - но ние ще го намерим така или иначе. В крайна сметка отговаряме с главите си за това.
- Явно умее изключително умело да се адаптира - съгласи се и Човей. - Същински хамелеон.
- Трябва да го хванем още на ферибота - продължи Тцузуми.
Чомей мълчаливо се съгласи. Примката около Джиро се затягаше. Нощта обещаваше да бъде интересна. Още когато ги беше изпратила, Лейди Смърт знаеше, че ще изпълнят задачата без значение на обстоятелствата. И въпреки че нощта символизираше смъртта, тъмнината на душата и загубата на вяра - нещата щяха да започнат едва сега.
© Атанас Маринов Всички права запазени