– Изненада! – мошеникът подскочи весело и разпери ръце в страни.
Тя изтича до него и го прегърна здраво. Чарли залитна леко назад, но успя да се задържи на крака и също обви ръце около нея.
– Богове, толкова се радвам да те видя! – каза му щастливо Лизи.
– Аз също. – отговори й, след което с типичния за него закачлив тон й сподели: – Ти си първата, която толкова много се радва да ме види.
– Може би ако спреш да лежиш мръсен в чужди легла, ще ти се радват с една идея повече. – ухили му се тя и го пусна. Чак сега забеляза мешката му, просната на пода. Трябваше да се е върнал в града днес и да е дошъл направо тук. – Искаш ли да ти донеса нещо? Храна, вода?
– Не, искам да седнеш и да ми разкажеш защо очите ти са зачервени, а Сам го няма пред вратата да гледа как те прегръщам и да ръмжи.
Елизабет го изгледа подозрително.
– Откъде знаеш, че стои пред вратата ми?
– Говорим си за Сам. – продължи да й се усмихва и преметна ръка през рамената й, придърпвайки я леко към себе си: – Сещаш се, един голям, сериозен, вечно намръщен, чака те дори пред банята?
– Май ми говори нещо. – отвърна сухо и седна заедно с Чарли на леглото. – Разхожда се някъде. Не е интересно. – каза му и потупа леко ръката му. – Разкажи какво се случи в пустинята. Намери ли когото търсеше?
– Да, но реших да ги оставя където си бяха. – продължи да й се усмихва Чарли: – Прашна и скучна история, за друг път. Сега ми кажи какво става тук. Лесно ли те взеха в храма? Харесва ли ти? – и й намигна закачливо, преди да попита: – Имаш ли много приятелки вече?
Елизабет не можеше да прецени дали не искаше да говори за себе си по някаква причина, или просто се интересуваше повече от нея. Във всеки случай нямаше намерение да го притиска. Щеше да й каже, когато и ако пожелае.
– Не, не особено и не. – отвърна тя и потърка очите си. – Всъщност всичко е една голяма каша.
Чарли я измери с поглед преценяващо. Придърпа я за още една прегръдка и попита внимателно:
– Искаш ли да ми разкажеш?
Тя се поколеба. Трябваше ли да го занимава с всичко това, след като току-що се бе завърнал от дълъг път и май не бе постигнал целта си? Чарли, сякаш прочел мислите й, просто й се усмихна окуражаващо и нежно стисна рамото й.
Елизабет преглътна и започна да говори. Разказа му всичко, което се бе случило от мига, в който се бяха разделили преди месец. Думите излизаха тихо и бавно, заглъхвайки на моменти напълно, когато стигна до разкритието, че Сам е Ка‘Раим. Чарли не показа изненада, щом го чу. Трябваше да е знаел и за това. Лизи обаче не го винеше. Двамата бяха приятели много по-дълго, отколкото познаваха нея. Мошеникът не й дължеше нищо.
– Днес… Днес е труден ден за мен. Той ме хвана да плача. Попита ме защо. Мисля, че се обиди, когато му казах, че не е негова работа. – каза с въздишка. Избърса една избягала сълза и погледна Чарли. – Това е в общи линии.
След дълбокомислена пауза, със сериозно изражение той каза:
– И значи какво? Като истинска жена буквално си му изяла живота, а? – ухили се отново насреща и побутна рамото й с нейното.
Елизабет го зяпна шокирано, а после го цапардоса по ръката. Той се сви, но усмивката му стана само по-широка.
– Не е смешно!
Чарли я погледна сериозно, точно за една секунда, преди погледа му да просветне закачливо и да я попита:
– Нали знаеш, че обикновено яденето на живот е метафорично?
Лизи го фрасна отново, но този път трябваше да се бори с усмивката, която изведнъж се беше явила на лицето й.
– Наистина няма нищо смешно! – изфуча далеч не толкова сърдито, колкото трябваше, и пак го цапна.
– Така е. – побърза да се съгласи веднага с нея Чарли, след което отново рискува да я прегърне: – Радвам се, че най-после знаеш за Сам. Всичко. Най-вече, че не е човек, въпреки че понякога успява да мине за такъв. Когато го срещнах за първи път, повечето емоции бяха напълно непонятни за него. Виждал съм го да прави доста неща, за които не искам да ти разказвам. – Мошеникът въздъхна. – Знаеш ли какво никога не го бях виждал до скоро? Не го бях виждал да го е страх. Него наистина го беше страх да ти каже какво всъщност е. Донякъде, за да не те изплаши, донякъде…
Тя се намръщи.
– Значи според теб трябва да простя и забравя, че ме лъже? И то за втори път? – попита го. Чарли отвори уста да отговори, но тя продължи ядосано: – Знаеш ли, че дори не признава, че го е направил? Според него понеже не е изричал лъжа, значи всичко е наред! – той отново понечи да каже нещо и Лизи отново го прекъсна, отдръпвайки се от него. – Разбирам, че ти е приятел, но отказвам да бъда правена на глупачка повече. Два пъти ми е достатъчно!
– Права си, Лизи. – побърза да й каже Чарли, докато все още имаше възможност: – Но той не е човек. Някои неща все още не ги разбира. Опитва се, но… – почеса се по косата и въздъхна: – Просто, не го отписвай още, става ли? Дай му шанс да разбере къде е проблема.
– Защо? – попита го ядосано.
Той я погледна и простичко каза:
– Защото те обича. И ако не съм напълно сляп – и ти го обичаш.
Сълзите отново премрежиха погледа й и тя побърза да наведе глава, за да ги скрие. Не беше достатъчно бърза и когато след малко Чарли отново я прегърна, тя се облегна на него и ги остави тихо да капят.
– Иска ми се да беше толкова просто, но не е. – каза му.
– Защо да не е?
– Знаеш защо. – подсмръкна тя. – Той е един от двамата, които убиват жриците.
– Какво?
Изненадата в гласа му я накара да го погледне.
– Не знаеше ли?
Чарли поклати глава.
– Сигурна ли си, или го казваш, защото си му… – изражението й го спря, преди да е имал неблагоразумието да завърши изречението. Той вдигна помирително ръце. – Добре, разбрах. Сигурна си. – отново се почеса по главата, ръсейки пясък навсякъде. – Трикрако куче…
– Поне шест от тях са негово дело. – каза му Елизабет, докато го чакаше да асимилира новата информация. – Онези, които се водят изчезнали.
– Той не би направил нещо такова. – каза замислено Чарли: – Поне не й по собствена воля. – след което погледа му се премести върху нея, а от игривият пламък, който тя беше свикнала да вижда там, не беше останало и помен: – Лизи, трябва да ти кажа нещо важно за Сам, което той едва ли ще успее да ти каже. – изчака я няколко мига, колкото да се убеди, че тя няма да възрази, след което продължи: – Някой, някак го контролира с нещо и може да го накара да направи почти всичко.
– Знам.
– Знаеш? – изгледа я объркано.
Елизабет кимна.
– Говорихме… след като осъзнах кой е. Не може да говори директно за нищо, свързано с това, но ако сам стигнеш до правилният извод, може да го потвърди. Въпреки че му причинява болка. – девойката започна да мачка ръба на туниката си. – Нареждат му да отвлича Сенки, но нямам представа за какво. В началото аз трябваше да бъда една от тях, но той реши, че съм му забавна и че иска да ме задържи за себе си. Мисля… – прехапа устна и го погледна. – Мисля, че се търси определена Сянка. Такава, чието умение е свързано с нещо в самата нея. Например моята кръв или „очарованието“ на едно от другите момичета, или пък способността на трета да влияе на късмета… – замълча несигурно. – Има ли такова нещо? Като „вътрешно“ умение?
– Всъщност да. Не го наричат така, но името не е никак лошо. – Чарли въздъхна леко и отново разроши косата си, преди да каже: – Грубо може да се разделят на три. В едното попадат тези, които ти изброи като „вътрешни“. Общо взето всичко, което е свързано с манипулация на част от тялото ти, чувствата и всичко свързано с по-… фините неща като късмет, щастие, вина и от сорта. – при което се усмихна криво: – Познавах едно момче на времето, което можеше да разплаче дори и камък, само като се доближи до него и го докосне.
Макар изобщо да не подхождаше на разговора, Елизабет се усмихна леко. Беше отгатнала правилно.
– А другите две?
– Ами другите може да ги наречеш „външни“. Общо взето всички видове, които използват елементите на природата и всичко свързано с нея, в това число и манипулация на животни и хора. – последната дума излезе малко провлачена от устата му, но Чарли побърза да продължи: – И понеже сме тръгнали да ги кръщаваме, третия вид може да ги наречем „странни“. Телепортация, ясновидство, контрол на времето и пространството и вероятно много други. Чувал съм за Сянка, която може да отвори портал до всяко едно място, което е видяла с очите си. И за друга, която може да накара мъртвите да танцуват. Познавах един тип, който беше носил прясно мляко в чантата си три месеца на кораб, без да вкисне. Когато я продаде на един от моряците, неговото мляко се вкисна след два дена. Все още не съм сигурен дали силата му беше над времето в чантата или над млякото. – мошеникът махна с ръка все едно да се подсети за какво говореше. – Общо взето всичко странно, с което се сблъскаш през живота си, но не знаеш къде да го причислиш или как да го обясниш, се брои в тази група.
Лизи кимна и замислено задъвка устната си. След малко погледна решително Чарли и му нареди:
– Постави шумоизолираща бариера.
Той я погледна въпросително, но само след малко девойката усети как цялата настръхна. Миг по-късно усещането изчезна, а Чарли се обърна притеснено към нея.
– Какво става, Лизи?
Тя си пое дъх и въпреки бариерата – прошепна:
– Мисля, че знам кой го контролира. – очите на Чарли щяха да изхвръкнат от изненада. Сигурно имаше хиляди въпроси, но Елизабет бе чакала толкова дълго да сподели с някого, че сега просто думите се запрепъваха да излязат: – Той нямаше проблем с това да вляза в храма, докато не научи, че незимът и любовницата му ще бъдат там. И се появи като Ка‘Раим, преди да приемат новите жрици и да трябва да ги представят пред тях. А преди това, още докато бяхме в странноприемницата, се връщаше наранен след някаква среща с жена. Каза ми, че няма как да се измъкне от уговорката, която имат. Че тя обича да го наранява за удоволствие. – Флетчър я наблюдаваше напрегнато. – Когато използвах „господарката“ по адрес на озни, който го контролира, той не ме поправи, а започна също да говори за „нея“.
– И си сигурна, че става въпрос за Велахе? – попита я напрегнато Чарли.
Част от ентусиазмът и убеждението й, че е права, поутихна. Елизабет поклати глава с въздишка.
– Не. Всичко е само догадки. Нямам никакви доказателства. Затова и имам нужда от теб.
Чарли потри замислено наболата си брада.
– Всъщност това би обяснило няколко неща. И все пак трябва да сме сигурни, че тя е жената, която го контролира и наранява. – при последното очите му се присвиха заплашително: – Как така го наранява?
Елизабет прехапа устна. Наистина не беше нейна работа да разкрива детайли от живота на Сам, и то такива, които едва бе споделил с нея.
– Лошо. – каза накрая. – Много лошо.
При това Чарли се изправи рязко и тръгна към вратата, сякаш искаше още сега да иде и да убие Велахе. Елизабет не беше сигурна дали дори няма да стигне до дома й и да се промъкне в спалнята й. Знаеше със сигурност обаче нещо друго.
– Сам намекна, че е много възрастен. Повече от един човешки живот. – мошеникът се извърна отново към нея. – И че през цялото това време я е познавал.
Чарли застина на място с ръка протегната към дръжката на вратата.
– Трикрака котка и седем саламандъра! – изруга мошеникът. – Само едно нещо живее толкова дълго.
Елизабет кимна.
– Демон.
Флетчър изруга отново и започна да обикаля нервно стаята.
– Демон. – изплю думата Чарли.– Те не само живеят толкова дълго, но и не се променят. – а, след като краката му го отведоха отново пред Елизабет, този път спря пред нея и я погледна сериозно: – Лизи, Сам не е демон.
– Не. – поклати глава девойката. – Не е нищо, за което сме чували досега. Или поне така казва.
– За това не те е излъгал. – Чарли й се усмихна криво. – Вие двамата май бая сте си поговорили, докато ме нямаше, а? Какво ти е разказал?
– Почти всичко, което казах и на теб. – отвърна тя и побърза да смени темата: – Трябва да му помогнем, но за целта трябва да научим каквото можем за Велахе. Коя е, откъде се е взела – всичко. Някой, който живее толкова дълго, би трябвало да има нужда от ново минало на всеки трийсетина години, нали? Ще има пропуск все някъде. Трябва да го намерим, за да сме сигурни, че имаме правилния човек.
– Ако е тя, ще трябва да я убия възможно най-скоро.
Лизи поклати глава:
– Първо трябва да научим всичко за демоните, за да можем да съставим план как да я убием. Трябва да има някакъв начин, който не включва цяла армия. Не съм сигурна, че можем да разчитаме на никой от двореца, щом е успяла да се домогне до престолонаследника.
– Искаш да участваш? – мошеникът я изгледа несигурно. – Сигурна ли си?
Елизабет не само искаше да участва. Искаше да я разкъса с голи ръце, докато не остане нищо от нея.
– Да.
– Ще бъде убийство, Елизабет. – Чарли наблегна. – Няма да я предаваме на гвардията, няма да я затваряме. Говоря за нож в гърлото или меч през мозъка.
– Значи говорим за едно и също. – отговори спокойно тя.
Той се намръщи неодобрително насреща, сякаш самата идея тя да се занимава с планирането и изпълнението на убийство никак не му се нравеше. Лизи дори се приготви да спори с него, докато не го убеди, че по един или друг начин това ще се случи само и единствено с нейното участие, но тогава Чарли въздъхна тежко, лицето му се отпусна и той седна до нея.
– Добре. Ще работим заедно. Рано или късно щеше да се наложи.
Изпълни я облекчение. Никога нямаше да може да се справи без него.
– Първата стъпка е да не му позволим да разбере, че работим заедно. – каза му Лизи. – Не трябва да научи, че ти знаеш каквото и да е от онова, за което говорихме. Ако научи… – направи гримаса. – Не знам дали няма да се опита да те спре. Перманентно.
– Не мисля…
Чарли не можа да довърши това, което щеше да каже, защото вратата на стаята й се отвори с трясък и Сам влетя вътре, гледайки лошо директно в него.
– Сериозно? – попита го ухилено мошеникът и нарочно прегърна Лизи, придърпвайки я към себе си.
– Напълно. – изръмжа му, но погледът му някак проблесна облекчено, след като свърши с огледа на Чарли и явно се убеди, че е наред. – Точно защото си ти. Пусни я.
При това Елизабет му се намръщи и демонстративно сама прегърна мошеника.
– Защо продължаваш да влизаш тук, все едно си поканен? – заяде се тя.
– Защото той е тук. – изръмжа Сам и заповяда на мошеника: – Пусни я!
– Накарай ме!
Чарли притисна по-силно Лизи към себе си, а Казра с ръмжане тръгна към тях. Замахна и го цапна зад врата.
– Трябваше да си тук още преди седмица.
– Щях да се забавя още една, ако комитета ми по посрещане се състоеше само от теб и чаровната ти вкисната физиономия. – отвърна Чарли и стисна леко Елизабет. – За щастие сега си имаме нея.
– Значи си се върнал заради нея, а? – продължи да му се мръщи Сам.
– Естествено! – ухили се мошеникът. – Все пак трябваше да проверя как си се овъртял с нея.
Казра изръмжа. Елизабет въздъхна уморено и изгледа Чарли.
– Защо го дразниш?
– Защото е лесно!
– Не е вярно! – изръмжа тихо Сам.
Флетчър го посочи с толкова широка усмивка, че имаше реален риск да разцепи лицето му. Това, естествено, само вкисна Казра още повече.
Елизабет премести ръката на Чарли от себе си и направи жест към вратата.
– Хайде, отивайте да си показвате колко се обичате навън. Раз-два!
В следващия миг ръката на Сам се стрелна по-бързо, отколкото Лизи можеше да проследи и хвана мошеника за гърба на ризата му, дърпайки го да стане.
– Ще го изхвърля. – обяви Казра.
Сега беше ред на Елизабет да му се намръщи. Изправи се и го плесна през ръката.
– Лош убиец! Пусни!
– Няма. – заяви й упорито Сам.
– Не ме карай да намеря вестник и да те цапардосам по носа с него! – заплаши го девойката и започна да се опитва да разтвори пръстите му.
Сам само стегна хватката си повече и дори вдигна ръката си няколко сантиметра, карайки прегорелият и изстрадал плат на ризата жално да проскърца под пръстите му, сякаш всеки момент щеше да се скъса.
– Вие двамата имате наистина интересни ритуали по ухажването. – обади се Чарли. – Някакъв шанс аз да не съм част от тях?
Лизи го стрелна с ядосан поглед, преди да отстъпи крачка и да вдигне ръце.
– Знаете ли какво? Стойте си тук. – заяви и войнствено тръгна към вратата. – Аз си тръгвам!
– Не. – отсече Сам и побутна Чарли към изхода, все едно е някакво непослушно петгодишно дете. – Ние излизаме.
Елизабет им отвори вратата и ги подкани с театрален жест да си вървят. Чак когато затвори след тях, осъзна, че мешката на Чарли все още е до леглото й. Несъмнено, за да бъде използвана като претекст един от тях да се появи по-късно отново. Чудно кой ли щеше да бъде, помисли си девойката сухо.

Моля последвайте Лизи тук :)

facebook.com/LizzyShayNechistite
leslieshayblog.wordpress.com
Instragram @kniga_za_lizzy_shay