По някое време двамата бяха заспали, само за да се събудят в съня, където продължиха там, където бяха спрели. Изминаха седмици, в които двамата се разхождаха из спомените му за различни градове. Понякога просто седяха на дивана в стаята й в имението му на скалите и си говореха. Често бяха в леглото. И двамата усещаха, че времето им заедно изтича като пясък между пръстите им и отчаяно се мъчеха да грабнат възможно най-много. Сам би я задържал завинаги тук, където нищо не я заплашваше, но скоро усети как съня се разпада около него. Въздухът около тях се набръчка, сякаш беше вода, в която е хвърлено камъче, след което всичко се разпадна и той се събуди от болка в главата. Франк бе кацнал между тях на възглавниците и усърдно го кълвеше по челото, докато грачеше силно и го пляскаше с крила.
– Буден съм. – обяви недоволно. Птицата го клъвна още няколко пъти, преди да го плесне с крилото за последно. До него Лизи дори не беше докосната с перо. – Подмазвач.
В отговор гарванът подскочи по възгл ...