Това е кратък разказ, чието действие се развива между 43.5 (веднага след срещата с лихварите) и 43.8 (след края на пазара с Рамая).
– Ужасен си!
– Как?
Тя дори не го удостои с отговор.
– Сигурно е призракът на някой, който е умрял в ужасни мъки! – възкликна момчето зад тях.
Дрезгавият смях на Сам изпълни малката уличка.
– Първо ме караш да нося онова ужасно нещо, а после… – Елизабет покри главата си с розовия шал и го придърпа, за да скрие и лицето си. – После има призраци! Защо не им каза да са по-тихи?
– Защото на тях им харесва да са шумни. – отговори й съвсем невинно Сам и добави тихо: – И на мен също ми харесва.
Устата й пресъхна от погледът, който й отправи. Проклетникът я правеше направо слабоумна! За назидание Елизабет го удари отново.
– Мисля, че ти харесва прекалено много!
– Така е. – потвърди й с дразнеща усмивка Сам.
Лизи му се намръщи дори повече. ...