Неделен ден

          „Най-добрите и красиви неща на света

            не могат да бъдат видяни, нито докоснати...

            те се усещат в сърцето.”   

Неделя сутрин. Но не всички могат да ù се наслаждават...

Той стана рано, избръсна се, направи си кафе и тръгна към службата. Работеше в частна фирма и за него нямаше почивка, нямаше време за никакви развлечения, освен годишните отпуски, а даже и тогава не го оставяха на мира. Докато пътуваше в тихата неделна утрин, си спомни думите ù преди да приключат разговора предната вечер... Надяваше се днес да свърши по-рано и да може да отдели повече време, както за нея, така и за тях двамата. Той я обичаше много, знаеше, че тя е търпелива и толерантна, но също така усещаше, че младостта и хубостта ù не могат да стоят затворени сред книгите и работата ù. И тя беше права, че може би трябва да работим, за да живеем, а не да живеем, за да работим... Годините си минаваха... Колко ли станаха вече? Спомни си кога и как я срещна за първи път...

Беше лято и неговата компания беше вече заминала на почивка в Рила. На него му предстоеше да ги догони, на така ли лесно се догонва за два дни разстояние, което обикновено се взема за четири. Но той имаше такъв импулс в себе си, че нищо не го задържаше на хижите, през които минаваше. Последният преход беше най-красив, защото през цялото време имаше чувството, че се движи по върха на планината, накъдето и да погледнеш, има къде да ти се спре погледа. Неусетно изкачваш бùло след бùло, после спускаш, но усещането е незабравимо. Всеки, който поне веднъж е бил в Рила и е минавал пътя от хижа Грънчар до хижа Рибни езера, се е наслаждавал на тази гледка. От една страна гордо се издига Мусала, в далечината се белее снежната шапка на Вихрен, а далече, много далече е планината Олимп. Заради това усещане си заслужава да грабнеш раницата и да хукнеш по баирите.

Тъкмо се спускаше към горното Рибно езеро, гладко като огледало между отвесните скали и прекосяваше реката, която се пълнеше от него, когато видя малка група край нея. Чуваше се смях, глъч и почти ги отмина, когато видя двама от неговите приятели в компанията на едно момиче. Последваха прегръдки, целувки и той веднага се присъедини към тях. Умората от дългото ходене вече преминаваше и те седяха всички заедно край реката.

Късна неделна сутрин. Тя се събуди в голямото легло, разтърка очи и погледна навън. Прекрасен ден! Тъкмо нямаше да пропусне неделната си разходка в парка. Набързо приготви малката раничка, с която ходеше там и вече беше почти на вратата, когато звънна телефонът. Нейна приятелка, която беше решила да ù прави компания, се отказваше, защото отиваше със семейството си някъде. Прибра и фотоапарата, който стоеше все още отгоре и тръгна. За нея досегът с природата беше най-голямото ù удоволствие. Работата ù беше свързана с много контакти, а тази седмица като че ли край нямаше. Затова тя имаше нужда да се възстанови точно там – сред природата. Тръгна по главната алея, неусетно прекоси целия парк и навлезе в планината. Времето беше хубаво и беше пълно с хора, млади, стари, кучета, деца. Но една от пътеките не беше така оживена и тя тръгна по нея. Пролетта е сезон, когато всичко се пробужда за живот и дърветата бяха отрупани с различни цветове. От тревата надигаха главици теменужки, маргаритки и всякакви цветенца.

Седна на една пейка, за да почете малко, но слънцето вече препичаше силно и книгата стоеше отворена, а тя се беше отнесла. Изведнъж усети някакво странно присъствие, отвори леко притеснена очи и учудването ù беше голямо, когато видя, че той стоеше с малко букетче от цветя и ù каза:„Къде си се скрила? Едва те открих!”

Докато пътуваше в мисли за нея и за това, което имаха през годините, той беше стигнал мястото, където работеше, но не слезе от колата...

И сега я намери - там, на пейката, сама в парка. Това беше част от нейния свят. Там тя прекарваше обикновено почивните дни, далеч от шума и сивото ежедневие. Но той искаше да бъде част от този свят, имаше нужда от нея, от всичко онова, с което тя го даряваше и неделята беше техният ден, преди работата така да го обсеби. Беше изключил телефоните си и сега стоеше пред нея.

Тя се усмихна, взе букетчето и му направи място на пейката.

Mila