Недо

   Недо е червендалест, кръглолик, кротък стар ерген, от село до морето, където живее с майка си –неконтактна, отрудена мустаката селянка, в триетажна, построена от самия него къща с огромен двор, набразден от лехи и всевъзможни стопански култури.                                         Лятото Недо продава на центъра стоката от багажника на масленозелено "Рено", с тежък бакалски кантар на покрива на колата, в обкръжението на местните кибици, неизменно потопени в многопластов политико-психологически анализ.             За приятелите,с които бях на бунгалата,след като им  препоръчах местният еко производител,той стана Доматът...          Освен двора, Недо обработва и нива край селото със стар,но  поддържан  трактор,а и пчелин в акациевата горичка над морето.Той е от онези труженици на къра,които могат да се сравнят само с мравките,за които почивката е форма на мързел и загубен живот!                                                                                                                                                                        Сега си спомних,че никога не съм го мяркал на плажа,кръчмата или кафенето.....                                                                        Извън земеделието,светският живот на Недо се състои в работата му като водопроводчик,в местното ВИК.                            –Много е глупав този Недко!-Чистосърдечно се изказа веднъж Живка,управителката на  почивна станция,по повод на не особено остроумния ,с напукани от мазоли кебапчести пръсти майстор в шахтата на водомера...                                                                          Ако получа покана за прием от принц Абдул Азис Бин Салман,бих се озадачил,но месидж с прикачен графичен файл от Недо... вече не е за вярване!!                                                                                                                                                               И ако с Христос за света настава нова ера,то сега си дадох сметка за тази на Бил Гейтс!                                                            Снимка на зимното море-сивозеленикаво,широката бяла пелена на прибоя,разтлана по пясъка от ивици с въжета от водорасли , далечен силует на моста,затиснат от оловното небе и светли облачета–бегълци под нащърбеният хоризонт...     Какво е търсил в  пустошта и този порив да улови мигът,думите за който вълните неизменно отмиват....!?                          Писано е "И не само с хляб ще живее човекът...."                                                                                                                              И  Недо ми го споделил!