Загледан в старата снимка на нощното шкафче, той не усети как стана полунощ. Цял ден прекара вкъщи, вглъбен в мислите си. Цял ден се опитваше да събере късчетата от пъзела на паметта си, но напразно. След инцидента преди месец той не беше същият човек. Промени се. Животът му се промени. Макар на пръв поглед всичко да изглеждаше както преди - не беше.
Загаси лампата и си легна. Колко хора беше наранил с думите си, колко сърца беше разбил с поведението си... Как му се искаше да не мисли за това. Да освободи съзнанието си от всичката тази горчилка.
Залъгваше се, че не му пука. Но дълбоко, под повърхността на безразличието, на него му пукаше. Той чувстваше. Чувстваше се самотен, неразбран, отхвърлен. Отхвърлен заради недъга си. Недъг, от който хората се страхуваха, бягаха, мразеха. Недъг - да казва винаги каквото мисли. Винаги да казва това, което хората не искаха да чуват. Винаги да казва истината...