НЕИЗПРАТЕНОТО ПИСМО

     Докато изчаквах приятеля си да се облече, за да излезем на разходка из града, намерих върху бюрото му едно недовършено писмо. В него пишеше следното:

     "И понеже не можем да бъдем заедно сега, скъпа, пиша ти това писмо и мисля за теб. Отчаян съм, че в този красив зимен ден не можем да изживеем щастието да сме един до друг. Надявам се написаните в писмото думи да не ми позволят да изпадна в отчаяние, да заглушат нашествието на тъжните мисли. Искам за пореден път да те уверя, че любовта ми към тебе е все така ненакърнена, въпреки продължителната раздяла. Преживяното с теб е най-хубавото нещо, което ми се е случвало. Ти си моята светлина. Чрез любовта си вървях напред и в работата си. Заобичах целия свят, както никога преди не съм го обичал. Добре, че имам поезията си. Без нея любовта би останала недоизказана, недоразбрана и необяснена. С изкуството, чийто подтик е любовта, се събуждат скритите сили в човека, вдъхновението му, събужда се усетът му за красивото и възвишеното в живота. Обичай страстно изкуството, за да разбереш моята и Божията любов..."

     "Защо ли не го е завършил и изпратил? - запитах се аз. - До коя ли красавица е било адресирано? Никога не ми е говорил за това."

     Замислен над тези неща, гледах с блуждаещ поглед красивата гледка на гаснещия бавно ден.

     Приятелят ми се появи, видя ме приведен и замислен над писмото и ме попита:

     -   Прочете ли го?

     Въпреки че изпитах голямо неудобство, признах си, че съм го прочел:

     -     Вълнуващо писмо. Защо не си го довършил?

     -     Не успях, а после то загуби смисъл - поклати тъжно глава влюбеният мъж. Каза го с толкова болка в гласа, че ми дожаля за него. Опитах се да го успокоя, да го утеша:

     -     Понякога нещата запазват смисъла си и след като сме започнали да мислим, че е загубен.

     -     Може би. Предпочитам да излезем да се разхождаме и да поговорим за нещо друго.

     Вечерта беше тиха и красива. Говорихме за какво ли не, но не и за загадъчната жена и за недовършеното и неизпратено до нея писмо. А то не ми излизаше от главата. Може би, ако тя го беше получила и прочела, животът на приятеля ми би протекъл по друг начин. Кой знае? Жените са така непредсказуеми...