В ранното утро будилникът пропя ужасната си песен от съседната стая и Габриела ококори зелените си очи в тъмната стая. Последният ù спомен за хубаво наспиване беше преди около 1 година - когато все още беше здрава...
От 40 минути стоеше, забила поглед в тъмното пространство пред нея, но времето в главата ù се пилееше, губеше се, тя изживяваше всичко в мигове, а не в минути, нито в часове. Внезапно скочи от леглото и за няколко секунди изтича в другата стая. Там майка ù вече бе приготвила черното си кафе и жадно посръбваше на кухненската масичка.
- Добро утро, слънчице! - каза майка ù с мек и топъл глас, от който струеше безбожно много любов и преданост.
- А-Н-Д-Ж-Е-Л-А! - изкрещя на пресекулки 13 годишното момиченце. Така го извика, сякаш говореше на свой далечен роднина, на някой, много по-непознат от собствената ù майка. Пискливият ù глас отекна в тихата стаичка и образува напрегнати вибрации.
- Искаш ли закуска? - каза усмихнато Анджела, като погледна към топлите кифлички, които сто ...