/ В памет на моите родители /

       Разделихме се с гостенките и с татко мълчешком се запътихме към къщи...

- Един ден, може и неделя  да е било, - наруши мълчанието той  -  докараха на Хаинбоаз в нашия отряд десетина зозички, така им викахме тогава на градските момичета, едни такива бледи, слаби, сленце не видели,.. софиянки, гледат големия плакат '' Пътят за университета минава през Хаинбоаз '' и в очите им напират сълзи... да ги ожалиш горките. Всяка група трябваше да вземе по едно момиче да работи с тях... нали имаше норма, къде сами ще изкарат нормата, иска здрава работа.

- За какво ни е момиче,, само да ни пречи, рече Гочера тогава и накриви кепето..

- Хайде бе, ще ни носи вода, нали трябва да учи после,... ние така и така си работим, ама като ти носят вода е друга работа... - казах им тогава - Ще изберем една другарка

Бях най-якият физически, спорех за нормата понякога  и другите ме слушаха...

- Как те викат, девойко... - обърнах се към чернокосо девойче

- Мен ли - ококори се тя - Невяна

- А аа, хубаво име, цветно... - вметна Гочера

Започна работа с нас,... на другия ден ѝ видях ръцете, целите в мазоли, някои напукани чак до кръв,.. от камъните и дръжките на количката...

- Ей, моме с тези ръце няма да можеш да вземеш бележката за университета,.. ще се напукат още, ще  загноят и ще те върнат за догодина.. Нали щеше да ни носиш вода,... хайде отивай за вода.

След работа тръгнах из гората, набрах някои билки, взех чист пешкир, тъкана кърпа де, разрязах я като бинт  и я извиках

- Дай да те наложа с тези билки, ще ги вържа  с пешкира, после с канап отгоре,.. утре така идваш на работа овързана, .. да ти минат раните

Сменях билките и превръзките, ех заратнаха раните  ...

Един път  заредиха бомбаджиите да гърмят,... викат през едни тенекиени тръби '' бомбааа, бомбааа'',

всички трябваше да се скрием накъде и с ръце на главите...Гледам Невяна стърчи на трасето,.. няма време да викам,... затичах се и я повалих под себе си,... на секундата избухна взривът и малки камъчета и пръст се изсипаха върху ни,.. лежахме така

- Какво правиш ма Невяно,ами ако някой голям камък те удари, замина ти университета...

- Ами, исках да видя взрива....

- Какво да му гледаш, опасно е , динамит...От днес като чуеш бомба , да си зад мен и да ме държиш за рубашката,... щяла да гледа ..- скарах й се тогава

- Стояне , ти си много добро момче, без теб  да съм загинала -  ми отвърна тя

Погледнах я, очите ѝ бяха насълзени,... сигурно е усетила риска от любопитството си...

Въведоха акордите за работа, толкова метри за толкова дни , ако успеем предсрочно дните ги даваха като отпуска, започна здрава работа, рано сутрин шестимата започвахме работа, Невяна носеше на обекта яденето, вечер утрепани от работа лягаш и заспиваш. Спечелихме по два дни...

- Аз какво да правя, вас като ви няма, до София имам само два дни път, ще ме прехвърлят при други ли..- попита тя

- Вярно, права си, идваш с нас, с мене де, утре камионът тръгва за Казанлък за продукти отиваме

с него, а ще се върнем с влака или  със Сливенският рейс...

Пристгнахме в Мъглиж...

- Хайде обади се от пощата на вашите, че си добре, и си в Мъглиж,. да не се тревожат хората...

- Знаеш ли, винаги съм била мамино детенце, но такова внимание и загриженост за първи път срещам, ще им се обадя...

- Мамо, това момиче работи при нас на Хаинбоаз, Невяна ѝ казват, от София е, и вместо да изкара дните в път дойдохме тук - представих я на баба ти Рада..

Тя много се зарадва, стъкна огъня да топли вода в големия бакър..

- Добре, добре  си направил,... хайде измийте се и да ядем хляб... - и замина да стяга яденето

Баня, каква ти баня едно време, имахме оградено място с едни черги, казанът с топла вода, загребваш с медения тас топлата вода... помогнах ѝ да се изкъпе.

Седнахме да ядем, голям топъл хляб,... нали помниш пеща в къщи,... овче сирене, мляко, чушки, домати,... и мерудиена сол...

Унесени в приказки не усетихме кога е пристигнал  едрия Шаро каракачанеца, с нашийник с едри шипове , така ходеха кучетата тогава с такъв нашийник , железен с шипове да не се давят едно друго или когато се бият с вълците... Невяна го видя първа и изписка... Шаро тръгна към нея, пристъпвайки  с леко наведена глава ръмжейки...

- Шаро стой, Шаро... - силният глас на мама го закова на място

- Ела, ела тук, виж имаме гостенка,. - рече с по-мек глас  баба ти Рада  - ... не се плаши,... ще свикне с тебе,

,... но не го пипай още..има време. А, щом Шаро е  тук, значи и баща ти слиза от мандрата....

Шаро се поотдалечи, но все още настръхнал и ръмжащ...

- Радооо, идаа.. - провикна се отдалеч дядо ти Петър

Скочих, отворих портата, магарето влезе с натоварени дисаги  с кашкавал, гюмче мляко...

- Тате, как си,.. овцете как са,.. с мандрата всичко наред ли е,... дай да ти помогна..

Кой знае колко страшен и чудат се е видял на Невяна тогава,..  цървули с навуща, панталоните запасани с пояс и колан ,... с риза и вълнен елек в тази жега, от пояса стърчеше дръжката на голям нож...

- Стояне, под самара е '' Черногореца ''нека стои там,... казват вълци и лисици се навъртали из балкана... Ха, туй моме, какво прави тук...Здравей,... малко сме чудновати тук на село, ама бързо се свиква... из балкана как да ходи човек,.. ту топло, ту задуха вятър и е  студено...Разтовари ли,... е аз ще тръгвам, че овцете горе са сами... хайде със здраве

Обикновенно дядо ти остваше през ноща, а на сутринта тръгваше, така се редуваха с другите овчари по един ден да са си в къщи... Изпратих го до портата, а той ме прегърна,.. нищо не каза и тръгна към Калаянка...

Дните минаваха бързо, работехме здраво, даваха ни пак отпуски,... идвахме за по 2-3 дни в Мъглиж, ходихме нагоре по реката да се къпим на  вировете, ходихме из балкана до Калаянка и мандрата, беше  ни хубаво,... няколко пъти ходихме и на Манастира, ти поне си ходил там с големия Петър, знаеш че е прекрасно място...

Един есенен ден дадоха бележките на тези дето ще следват..

Отидохме за последно в Мъглиж,. баба ти Рада ни чакаше..

- Е, сега накъде, дъще... оставаш или заминаваш да учиш, както искат вашите...Ако искаш, Стоян може да дойде в София,... ще работи, ти ще учиш,... ще имате деца,... ще идвате да ни навестявате или децата да играят тук на воля... - нареждаше баба ти Рада

- Лельо Радо,... не знам, харесва ми Стоян,.. ти, чичо Петър,... не знам нашите какво ще кажат,.. те ми предопределят какво ще е... - сякаш вяло отговори тогава Невяна

На сутринта баба ти впрегна другото магаре в каруцата, сложи наръч сено и черга, прегърна я с думите..

- Винаги си добре дошла,... ако решиш нещо друго...

Пътят до гарата в Тулово магарето си го знаеше... Лежахме прегърнати в сеното, вкопчени един в друг, сякаш предчувствахме, че няма да се видим...

Дойде влакът за София, тя се качи, помаха от прозореца и се загуби някъде...

На Тулово се срещаха три влака, щурах се между влаковите композиции по  перона...

Тя повече не се показа на прозореца,... бе потънала някъде.

Един подир друг влаковете се изнизаха...

Седнах на една пейка пред гарата, колко съм седял не зная,... раздруса ме началник гарата

- Ей, момче, да не ти е лошо,... седиш отдавна тук и не мърдаш

Дойде и някаква жена

- Момче, пийни водичка,... ето ябълка,... какво ти е - ме е питала тя

Седях и не ги виждах, може би усмивката ми ги е успокоила...

- Магарето с талигата дали са зад гарата,... да си тръгвам вече... - успях да попитам

Отвързах магарето, качих се в каруцата,... то си знаеше пътя

- Стояне, Стояне... я, се съвземи бе,..какво си се отпуснал, ..ако е искала щеше да остане при нас,... ще срещнеш и по-добра жена,... не тъгувай толкова - ме стресна гласът на баба ти Рада

После се строеше Димитровград,... там срещнах майка ти, харесахме се,.. оженихме се..Това е ..

Да се обадим на Мичето по телефона, че се прибираме, да не се притеснява,... нали я знаеш, уж  твърда, пък притеснителна...

Да ти кажа нещо, Невяна ми спомена за техните фирми,.. търсели свестен човек за там... в София, спрели се на мен, т.е. на теб... иска да отидеш да работиш там, тя е сигурна че ще те склоня да идеш... Не ми се иска да ходиш там...Какво, тя си мисли, че така изкупува вината си ли, дето си тръгна и не се обади толкова време. Сега в Одрин ще ти предложат работата,... не се съгласявай тате,... не ми изглеждат читави тези работи....

Наближихме, мама ни чакаше с усмивка на входната врата

- Е, много скоро софиянките ви изпуснаха,.. да не излязохте костеливи орехи...

А ти да вземеш да си извадиш нов паспорт Стояне,.. изпусна екскурзията - с шеговит тон каза тя

- Но мамо, наистина ли му е изтекъл срока на паспорта... -  попитах

- Ба изтекъл, нали миналата година есента ги подновявахме...как ще го пусна с тези,... да ми го оглозгат ли и после какво ще остане за мен... - с  ирония и през смях отвърна тя

- Хайде Петьо, приготви си паспорта, пари,... и утре да ги разходиш из Одрин, щом не са ходили ще им е интересно надявам се,... и не им давай много зор за църквите, да видим дали ще се сетят...

/ следва продължение /