/В памет на родителите ми /
Сутринта с моята кола отивам до хотела , настаних се във фоайето - барче срещу асансьорите,..
моя практика е да се явявам на каквато и да е среща 5-10 минути преди уговореното време, тъкмо ще имам време да огледам обстановката, пък и не е културно да закъснявам и да ме чакат...
Настаних се на дивена, поръчах кафе и зачаках...
Асансьорът се отвори и величествено излезе Госпожата...с черен дълъг панталон, бяла ризка, косата вързана на небрежен кок,.. ау, възкликнах, липсва й само капела с голяма периферия, около вратлето шалче и обезателно слънчеви очила както София Лорен на младини...Е, татко има вкус и преди е знаял какво да хареса и избере, и сега с мама пък е спечелил всичко на 100 %...
Госпожата се огледа, дали леко сбръчка чело, че не я чакат пред асансьора, подръпваше от ония чанти тролей ли, трамвай ли с колелца,... направих се, че не забелязах чантата , помахах с ръка сякаш казвам '' Ехоо, тук съм..'' все още седящ на дивана в барчето, .. рецепция - бар, интересно хрумване на собственика, или подредба по европейски образец... тя с отегчение дотътри чантата, може би учудена, че не се завтекох да я взема...
- Заповядайте, Мира идва ли..- скочих, и попитах учтиво като доближи масичката
- Спокойно, ще дойде около обяд, сега още спи... имаме време за приказки , за кафе,.. кафе с нещо ли.. нали няма да шофираме... - и се отпусна до мен на дивана
След като махна някаква несъществуваща прашинка от панталона си, започна да говори за Хаинбоаз
- Не знам как да се оправдая...
Баща ми беше виден партиен функционер, , но въпреки това трябваше да ида на Хаинбоаз, един вид да опазя имиджа, от друга просто от любопитство, не бях живяла далеч от родителите си,.. оставих приятели, журове , соарета.. даже ми се подиграваха в компанията, че ако имали такъв баща, бележката за университета, подчинените на баща ми, щели да се надпреварват кой да ми я донесе...
- Със Стоян се запознахме там, на Хаинбоаз,.. харесах го веднага,.. едър, силен, мускулест, като някой герой на Омировите '' Илиада '' и ''Одисея '',.. много по-различен от изпитите и бледи момчета от софийската компания..,Нали ти казах, бях дете на партийни величия, но исках наистина да отбия трудовата повинност, не че не са могли да ме уредят с бележка...
Ръцете ми се разраниха от камъните, от дръжките на количката, не бях свикнала на тежък труд..
Стоян с някакви треви и парцали ме спаси тогава...после ме спаси от някаква бомба, дето гърмяха скалите,.. не можех да се грижа като че ли сама за себе си...
Беше много по-различен от другите, знаеше за Нат Кинг Кол,.. за Луис Амстронг,.. за Франк Синатра,... можеше да играе суинг и фокстрот,.. в Мъглиж имаха радиоапарат и е слушал тяхната музика редовно...
Харесахме се взаимно...ходихме в Мъглиж, първият път за два дни...после по за няколко дни, в зависимост от изпълнението на акордите за работа, другите момчета отначало роптаеха, но после свикнаха с мене,... помагах с каквото мога,.. вода, храна им носех на обекта...
Леля Рада, баба ти, ме посрещна като своя дъщеря,.. разправяше как застреляла с карабината вълк докато тяхните кучета го гонели., как сама се е качвала и слизала от Балкана... безстрашна е.
Имаха тогава огромно куче,.. все ръмжеше като ме види, не смеех да го доближа, не ме прие...
Познавам и дядо ти Петър,. ходихме горе на Калаянка, дето са кошарите, егрек ли... как е по-правилно... Носехме хляб, фасул нагоре, а надолу кашкавал, сирене... беше ми забавно и страшно, тишината на гората, едрите звезди над дърветата,... ромола на потоците.
Ходихме нагоре по реката да се къпем във вировете,.. бяхме чисто голи, само ние двамата,.. препичахме се на слънцето, любехме се ненаситно...
Ходих няколко пъти и на бахчата да поливаме от вадата с леля Рада, уморена сядах под големия орех да почина, или бърках боса из вадада,.. а тя '' Не сядай под орехова сянка, дебела е,.. може да настинеш,.. ела тук на слънце.. или не стой боса във вадата толкова време, водата е студена, може да те пререже.''... тя си е мислила, че съм бременна, защото ядях от всичко каквото сложат на масата за ядене, беше ми много сладко, и сигурно да ме предпази да не се разболея и да пометна.
Със Стоян ходихме и горе на Манастира...веднъж попитах баба ти
- Лельо Радо, а ако тайно се венчаем на Манастира със Стоян... какво ще стане...
- Какво ли, само после ще страдате от тази тайнственост,.. ако ходите пак, запалете по една свещица, дарете по един пешкир., тези работи тайно не се правят...- рече тя тогава
Стана ми жал за нея, когато й казах, че трябва да си замина за София, ..да следвам, такава беше волята на родителите ми, и не мога да се омъжа за Стоян... това изтъкнах като основна причина,.. как да й кажа, че с него сме от два различни свята, че едва ли ще го приемат в средите ни, както радушно приеха мен... Аз харесвах, обичах тези обикновенни хора, ..обичах Стоян, за радостта която ми доставяше през тези месеци,... можех ли да направя нещо, се питах тогава
Помня още очите й,.. стоманено сиви, как ме погледнаха тогава
- Е, то така ще ви е най-добре,. да не се надявате поне един на друг,.. кажи му , той ще те разбере...
Не посмях да му кажа... избягах,.. скрих се из купетата докато влакът тръгне,.. поглеждах скрита как снове из перона на гарата, безпомощен , като някое малко дете изгубило се от родителите си ..
Сигурно съм заплакала,... не помня...
Мъжът ми, бащата на Мира, почина преди пет години от сърце,. беше отличен човек, приватизацията го завари Генерален Директор на ДСО,.. не разтури бизнеса а успя да създаде успешни фирми благодарение на познати и стари връзки тук и в чужбина,... сега остави всичко на нас. Трудно ни е, понякога си мисля, че не успяваме да се справим с всичко...Мъжът на Мира, Николай,е много добро момче уж продължи работата, но няма усет, липсва му замах, малко като бакалин е,.. сега е в Лондон да подпише нови договори...То не останаха и хора на които можеш да се довериш,.Всеки си мисли, че имането което го имаш, непременно е крадено,.. е може и да не е чак толкова по честен начин де, но сега законите на бизнеса са такива...За това ни трябва честен и предан човек да поеме част от бизнес задълженията, ... ти какво ще кажеш
Мира, израсна в такава среда, среда без няма, без сега не може, нямаме пари,...с властен баща всичко ти е разрешено,... Не завърши нещо престижно, или в чужбина,.. подхлъзна се по партита, по неподходяща компания от все такива младежи,,,После се промени, но вече беше късно..
Те нямат още деца,.. правиха изследвания, терапии, но младежката необузданост не винаги прощава... Сега и тя видя, колко е трудно да се управлява без баща й бизнеса,... пътува и тя много, знаеш сега пътищата колко са натоварени и несигурни, стана опасно жена да шофира,.. все още нашенските бизнесмени трудно приемат жена за ръководител или партньор,.. за това ни трябва надежден и сериозен човек,... дискретен, на когото да имаме доверие,... наред със задълженията ще имаш и редица предимства,.. дом в престижен квартал, по-луксозна кола, заплата,.. работа евентуално за жена ти, елитно училище за децата,.. всичко зависи от теб...
Слушах внимателно,..отначало си мислех за изживените й щастливи мигове с татко, после за несправедливото устройване на света на богопомазани и на обикновенни хора,..наострих уши за примамливото предложение,.
Докато ми чертаеше бляскаво и просперитетно бъдеще и унесен в мислите си, усетих дланта на Госпожата от вътрешната страна на бедрото си,.. усетих парещата й длан и пулсиращите пръсти,.. стана ми неудобно, все пак дъщеря й всеки момент може да дойде и да ни види така...
- Е, какво би казал да работиш при нас,. т.е. с нас...какво има за мислене - усещах парещата й ръка как се плъзна надолу към коляното ми и после бавно се върна нагоре, това сякаш ме разконцентрираше, едва чувах приглушения й глас - Така е момчето ми, шансът дойде ли не трябва да се пропуска...
Бях като препариран, машинално посегнах към чашката кафе...
Очите ни се срещнаха, задържах погледа си, погледнах я в очите,..очи празни и безцветни
Появата на Мира сякаш спаси положението,..
Косата й разпусната по раменете,... погледът ми се спря на гърдите й, защо ли всички мъже гледаме първо там и сравняваме, не че жена ми нямаше гърди, но чуждата кокошка е едра като патка, както казва народът,.. пристегнати гърди и между процепът им подскачаше закачено за златно синджирче скъпоценно камъче, хаха да се откъсне и да падне вътре между тях...
Беше с дизайнерски сив панталон, впит по ханша й и надолу падащи по-свободно крачоли, но бедрата й пак се очертаваха...
Добре сложна мацка,... богата и самоуверена си помислих...Нагоре с блузка или по-скоро туника,. горното копче ми се стори много опънато от гърдите й, и още малко и е готово - скъсано от напъна им,... ей, и аз все къде се заглеждам,... о, ще накарам жена си да си премести и тя така горното копче на някоя блузка... Устните очертани с пастелно червило,... хъм женска мода, по рано беше с ярко червено червило, все едно си нацапан с лютеница, а сега постепенно, отива й обаче... Очите й с лек ненатрапчив грим,... издокарана все едно отива на модно ревю... Ех , Петре, жена ти да не ходи с парцали бе, та се прехласна..., укорявах се мислено... ами и тя има хубави дрехи, купени от пътувания по света, е хайде може да не са от бутикови колекции и дизайнери, но модерни и практични...
Погледът ми пак замря на проклетото копче,... ами ако се скъса,... дали отдолу има и секретно копченце за обезопасяване...Ами ако имат силикони и ако ги натиснеш по-силно и се спукат,... поне на жена ми са истински,.и не са й никак малки, ръцете ми са големи... и погледнах дланите си
Тръгна към нас с танцова стъпка, дърпайки тролейче, трамвайче,.. гърдите й заподскачаха, камъчето се удряше ту в едната ту в другата....
Не усещах вече ръката на госпожата по крака си...
- Ооо, ето къде сте били бе хора,.. още добро утро ли е,.. зачетох се в хороскопа си '' Безоблачни дни с много положителни емоции...''- изрецитира тя - Е, готови ли сме,... Летс гоу, тогава..
Този път реших да се пиша джентълмен, взех чантите им и тръгнах след тях...
Какво ли си мислят '' Не е ли време да свиква с нас, като обслужващ персонал...'' незабележимо се засмях над разсъжденията си...
/ следва продължение /
© Petar stoyanov Всички права запазени