10.05.2008 г., 9:53 ч.

"Непознатият", по когото тъгувам 

  Проза » Разкази
929 0 0
2 мин за четене
 

 "Непознатият", по когото тъгувам

 

 

Беше най-обикновен ден. Вървях по пътя, когато видях Непознатия. Виждах го за кой ли път, но този беше различен. Вървяхме един към друг и вместо да ме подмине, Той ме поздрави, умихна се. Сърцето ми се разтуптя, сякаш бях влюбена. Усмихнах се и аз, тъй мило и невинно, неподозираща, че някой ден ще страдам за него.

         След това „Здравей" нещо се промени. Мислех за Него често. И отново се видяхме! Той ме спря, заговори ме:

- Здравей!

- Здрасти!

- Как си? - ме попита.

- Ъъъ... добре - отговорих с усмивка.

Сърцето ми затуптя тъй силно... Не можех да говоря, само се усмихвах. Бях щастлива, че Непознатият ме заговори. Даже нямах обяснение защо стана така. Той ме покани на кафе, излязохме. Това беше най-прекрасния човек, когото познавам. Започнахме да се чуваме по телефона, виждахме се често и аз се влюбих в него.

         Отново бяхме заедно цял ден. Седяхме на пейката в парка, когато той се доближи до мен. Гледаше ме право в очите, а аз се разтапях бавно. Целуна ме! Разтреперих се цялата. Щях да се разплача, но успях да се сдържа. Бях толкова щастлива... Няма думи, с които да опиша щастието си. Трябваше да си тръгвам, а само как не исках. Искам да съм с Него постоянно. Прибрах се вкъщи, но в мислите си все още бях на пейката с него. Усещах ръцете му, представях си лицето му, чувствах топлия му дъх. Копнеех да го чуя отново, да го видя и да го прегърна. Непознатият се беше настанил удобно в съзнанието ми и не искаше да излезе оттам. Обади ми се, защото съм му липсвала. Говорихме дълго, не исках да затварям телефона, но се налагаше. Уговорихме си среща за да се видим. Все още помня, беше на нашата пейка в 3 часа. Отидих, а него го нямаше. Телефонът иззвъня, беше Той. Каза, че не може да дойде, а до него се чуваше женски глас, който казва: „Кажи и, че сегане можеш. Ще се видите по-късно. Липсваше ми адски много и сега ще ме оставиш, няма да стане!" Разбрах, че Той не изпитва нищо към мен. Лъгала съм се толкова време, а Непознатият си играеше с мен, но ми беше хубаво. Обещах му да му се обадя, но не го направих. Не го потърсих повече.

         А само как започна всичко - с едно „Здравей" от непознат човек на улицата... Непознатият, за който не подозирах, че ще страдам.

© Стефка Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??