10.05.2008 г., 9:53 ч.

"Непознатият", по когото тъгувам 

  Проза » Разкази
1045 0 0
2 мин за четене
"Непознатият", по когото тъгувам
Беше най-обикновен ден. Вървях по пътя, когато видях Непознатия. Виждах го за кой ли път, но този беше различен. Вървяхме един към друг и вместо да ме подмине, Той ме поздрави, умихна се. Сърцето ми се разтуптя, сякаш бях влюбена. Усмихнах се и аз, тъй мило и невинно, неподозираща, че някой ден ще страдам за него.
След това „Здравей" нещо се промени. Мислех за Него често. И отново се видяхме! Той ме спря, заговори ме:
- Здравей!
- Здрасти!
- Как си? - ме попита.
- Ъъъ... добре - отговорих с усмивка.
Сърцето ми затуптя тъй силно... Не можех да говоря, само се усмихвах. Бях щастлива, че Непознатият ме заговори. Даже нямах обяснение защо стана така. Той ме покани на кафе, излязохме. Това беше най-прекрасния човек, когото познавам. Започнахме да се чуваме по телефона, виждахме се често и аз се влюбих в него.
Отново бяхме заедно цял ден. Седяхме на пейката в парка, когато той се доближи до мен. Гледаше ме право в очите, а аз се разтапях бавно. Целуна ме! Раз ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефка Георгиева Всички права запазени

Предложения
: ??:??