Обичаш зимата. Тя навява самота, тъга, едно мъртво спокойствие. Обичаш да си сама, да гледаш как блещукат скупчилите се снежинки на земята от заслепяващото слънце. Толкова е болезнено... Но те са много - така са силни. Падне ли една, веднага се разтапя, но хванат ли се няколко за ръчички - оцеляват. При тях идват още и още и още... и настава една красота... всичко се превръща в мираж. Ослепява те! През зимата вълчото излиза на яве, зверовете се показват, слабите умират... Затова ми харесва този сезон - защото има силата да избира: само силните оцелява! Да умреш сред белите преспи - това е единствената красива смърт. Само да вземеш подходящата поза - статуя от лед - красива... и мъртва!!!