Все едно нещо се счупи и нищо между нас вече не е както по-рано. Случи се изведнъж. Поне за мен. Рязко и неочаквано. Но не като удар, а смачкващо и страшно, колкото предателството. Как ми липсва твоето: "Обичам те!". Не посмя да ми обясниш каква е причината, но сме разделени. Разстоянието от твоето до моето сърце се оказва непосилно за теб. Поне до този момент. А аз... Нищо, че не зная вече къде съм, трябва само да притворя очи... И душата ми, мисълта ми, или всичко онова, което може да ме накара да полетя, ме отвежда при теб. Бързо намирам пътя. Без да съм те питал, без да знаеш, без да очакваш. Много е лесно. Също като дишането. Когато имаш любов, всичко е много лесно, обич моя. Пристигнах. Влизам у дома. Късно е. Очаквам да кажеш... Всъщност вече нищо не очаквам. Чувам само телевизора. Опитвам се да не вдигам шум. Милата ми! Задрямала си. Присядам тихо срещу теб и дълго те гледам. Главицата ти е наведена към дясното рамо. Невинна, ранима и беззащитна. Колко си хубава! И изведнъж раз ...