Улиците... улиците са странни места.

Пълни с опасности и същевременно с възможности, хиляди и непознати...

Всеки ден се разминаваш с различни хора, с техните съдби, чувства, мечти, някои от тях привличат вниманието ти, може би всичко се крие някъде във външния вид... може би в походката... други просто задминаваш край пешеходната... не ги познаваш, те теб също, но чувстваш, че някой от тях са били винаги с теб? Виждаш позната съдба? Себе си?

   Странно... погледът е странно нещо.

Издава те... най-сигурният ключ към сърцето... подминаваш хиляди очи, макар че в повечето прочиташ радостта, тъгата, страха... любовта! Виждаш млада жена с огромни очи, но не откриваш нищо вътре... бърза, спъва се, хуква, тротоарът звъни под стъпките ù, блъсва се в непознат мъж и КРАЙ... всичко спира там, вечен момент на размисъл, дълбок поглед, минута, две, три, часовникът спира на 14:14h... вечният момент...  листата не потрепват, хората замръзват, всичко спи, само те... погледът... пръв... любовта... първа... любов от пръв поглед... и всичко започва от начало, същата стара игра, но с нови правила, тези на риска. Път. Кръстопът. А сега... накъде?

Вие какво мислите - кое е правилното - пътят или кръстопътят... да оставиш Любовта да те задмине насред улицата, или да ù се отдадеш сляпо?