Музикантът подрънкваше на блус китарата си. Облечен беше с омазнен, подгизнал потник, къси панталони и обут със сандали; седнал върху малко столче до ъгъла на един бар, той поглеждаше към притъмнялото небе, повтаряше една и съща мелодия от петнайсетина минути и тихо пригласяше:
- Нещо, нещо ще се случи...
Един минувач се спъна в консервената кутия, сложена пред музиканта, разсипа стотинките в нея и изпсува. После отмина надолу по тротоара.
...
- Мамка ти, казах ти да боядисаш тази стая в бяло - крещеше предприемачът и капчица пот се стичаше по челото му.
- Не, шефе, каза жълто - повтори за сетен път работникът. Беше притиснат в ъгъл и вече виждаше в червен цвят. Шефът му крещеше от десет минути вече за нещо, за което не бе виновен. Несъзнателно ръката му се протегна зад него и хвана чук подпрян на рафта зад гърба му. Беше му писнало да му викат сега и преди - все “шефове”. Беше изморен, виеше му се свят, в апартамента на най-горния етаж бе горещо, дори и с отворени прозорци. Стените бя ...