( След дълги вътрешни борби така и не се осмелих да нарека това произведение "ЛЮБОВ"... )



Кое е по-грешно? Това, че аз те искам или това, че ти ме искаш дори по-силно? Искам те изцяло и напълно, реален и ... мой. И всъщност най-боли от факта, че би могъл да бъдеш. Но други две очи ме даряват с безкрайна любов и аз дори не смея да дишам пред нейната святост. А ти си забраненият, невъзможният и най-скъпият ми... Този, с който не мога да бъда ...
Ти ме гледаш. Докосваш ме сякаш искаш да направиш много повече от това просто да ме прегърнеш. Приятелството ни е толкова красиво... Изпитвам щастие, когато си до мен, защото знам, че би направил всичко, за да прогониш болката от очите ми и да ме видиш щастлива... Денем си мой приятел, а нощем - жадуван сън. И нищо повече ... Понякога живея с единствена надежда да бъда скоро пак близо до теб. И ме убива мисълта, че ти искаш същото, но го искаш много по-силно. Господи! Как издържаш?! Усещаш ли като мен как нещо напира и дращи вътрешността ти, а ти се съпротивляваш докато паднеш задъхан, безпомощно смирен, бездънно отчаян ... За нас няма да има щастливост.Но тази нощ, когато дойдеш в съня ми ще ти прошепна тайно, много тихо ...ОБИЧАМ ТЕ !