5.11.2010 г., 9:19 ч.

Невъзможна любов 

  Проза » Разкази
957 0 1
17 мин за четене

Ще ви разкажа една история за любовта. За тази любов, която остава неразбрана от другите хора. За любовта между две влюбени души, която променя техния живот. История за истинската любов.

Училище „Спика” бе най-елитното в страната. В него винаги цареше хармония и спокойствие. Но не и на този ден.

- Нагисааа~~! - гласът на Тамао раздра тишината - Побързай! Отново закъсняваме…

- Съжалявам, Тамао-чан, но трябваше да нахраня рибката на Чио-чан. Обещах ù. -отговори тя.

- Уф. Най-накрая стигнахме - каза Тамао, отваряйки вратата на класната стая.

- Тамао! Нагиса! Отново закъсняхте! Сядайте и да не съм ви чул гласчетата! – г-н Оотава беше бесен.

Те заеха мълчаливо местата си и започнаха да пишат.

Двете момичета водеха съвсем нормален живот…

- Тамао-чан?

Да?

Имаха много добри приятелки…

- Чио-чан и Хикари-чан ще дойдат с нас за обяд, нали?

- Разбира се. Ще ни чакат на нашата маса. - отговори Тамао.

Помагаха си във всичко…

- Нагиса! Казах, че не искам да говориш. Прочети упражнението! - скара ù се учителят по английски език - г-н Оотава.

Тя започна да търси упражнението в учебника.

- Нагиса-чан! - прошепна Тамао - Не се притеснявай. Отвори на 47 страница и повтаряй след мен: She was walking there, when suddenly…

Споделяха радостта си…

- Браво! Получаваш отличен!

Уаааааа! Нагиса-чан е върхът! - Тамао се беше изправила и ръкомахаше – Ъъъ. Съжалявам – каза тя, сядайки на мястото си.

            Но на този ден се случи нещо, което промени всичко.

            Трийсет минути по-късно часът беше свършил и Хикари, Чио, Тамао и Нагиса седяха заедно в столовата.

- … и тогава Тамао-чан ми каза „Не се притеснявай”... - Нагиса ентусиазирано разказваше.

- Уау! Тамао- чан е върхът! - възкликна Хикари - Тамао-чан знае всичко!

- Хей, Тамао-чан? - Чио бе изкарала лист и химикал - Ще ми помогнеш ли за съчинението по Английски? Сто думи и…

Извинете, - всички вдигнаха поглед и видяха едно високо, сивокосо момиче, което бе застанало до масата - може ли да ми услужите с химикал? - попита тя.

- О! - Чио погледна химикала в ръцете си - Разбира се! Заповядайте - каза тя, подавайки химикала.

- Благодаря! - тя го взе и потъна в тълпата.

                        *                      *                      *                      *                      *

            Ох, отново закъснявам - говореше сама на себе си Нагиса, бягайки към класната стая - добре, че Тамао-чан не остана да ме чака. Оотава сенпай ще… ох!

 Тя се блъсна в някой и падна върху него.

- Оооох. С-съжалявам - Нагиса погледна към лицето на момичето и видя, че е същата от вчера - Аз… о! - Тя се сепна, когато видя прясното синьо петно върху униформата ù - Съжалявам... аз... аз... не беше нарочно - започна да се извинява изправяйки се.

- Бях тръгнала да връщам химикала на приятелката ти, но - сивокосата погледна към ново придобитото си петно - явно вече няма смисъл.

- Страшно много съжалявам. Съсипах хубавата ви униформа! – тя се загледа във високото момиче и забеляза колко е красива. Беше с дълга сива коса и дълбоки пъстри очи, които изглеждаха толкова топли и в същото време - студени. Нагиса не можеше да откъсне очи от тях…

- Няма проблем. - гласът на сивокосата я измъкна от мислите ù - Май бързаше за някъде?

- О! Господин Оотава ще ме убие! - момичето се поклони, извинявайки се отново и затича към стаята.

                        *                      *                      *                      *                      *

            След като часовете свършиха Тамао, Нагиса, Хикари и Чио седяха на полянката пред училището и обсъждаха изминалия ден. Само Нагиса седеше мълчаливо и гледаше замислено белите облаци.

- Хей, Нагиса-чан? - обърна се Чио към нея - Какво ти има?

- А? Аз… нищо - тя не откъсваше очи от небето.

- Нагиса-чан цял ден е така. - каза Тамао- Аз и говоря, а тя не ме чува. Сякаш я няма.

- Нагиса-чан? - прошепна Хикари, разтърсвайки леко рамото ù - Какво се е случило?

- Очите… тези очи. Този поглед… беше… беше… някак замислен, изпълнен с болка и… и… - тя млъкна.

Приятелките ù я гледаха неразбиращо.

- Нагиса-чан, за какво говориш? - попита я Тамао.

- Онова момиче от вчера - започна Нагиса - с тези дълги сиви коси, това високо стройно тяло, тези очи… Тамао-чан - тя рязко се бе изправила и сграбчи приятелката си за раменете и започна да я тръска напред-назад. – Тамао-чан! Това момиче! Името ù! Как се казва?

- Нагиса-чан… - прошепна Тамао

- Името ù Тамао-чан! Искам… трябва да знам! - вече викаше Нагиса.

Цялата полянка бе утихнала и ги наблюдаваше.

- Шизума. Името ù е Шизума… - каза тихо Чио, която бе поставила ръка върху рамото на Нагиса.

- Шизума-сенпай… - прошепна и се свлече на колене - Шизума…

- Нагиса-чан…

- Момиче като нея никога няма да обърне внимание на момиче като мен… - тя се изправи и се затича към стаята си.

            Така започна всичко…

                                    *                      *                      *                      *                      *

            Бяха изминали няколко седмици от срещата на двете момичета. Нагиса постоянно наблюдаваше Шизума, където и да я срещнеше и се опитваше по някакъв начин да я заговори. Всеки път я поздравяваше, когато се разминеха по коридорите, но Шизума сякаш изобщо не я забелязваше. Нагиса се беше променила. Постоянно мълчеше и беше много разсеяна. Тя седна безмълвно в столовата при приятелките си.

- Държанието и започва да ме плаши - прошепна Тамао на Чио - Държи се така откакто срещна онова момиче. Просто не мога да я разбера…

- Момичета - прекъсна я гласът на Хикари - Видяхте ли обявата?

- Каква обява?

- „Търсим председател на училищния съвет” - започна да чете Хикари - „Всеки който желае да се кандидатира може да се запише на таблото.”

- О! Това е доста добър шанс да разсеем Нагиса - каза Чио на Тамао.

- Да опитаме? Хей, Нагиса?

- Ъ? - тя дори не откъсна очи от храната си.

- Искам да се запишем за ученическия съвет... - започна Тамао.

- Не съм заинтересована. - Нагиса я прекъсна.

- Но, Нагиса-чан, трябва да сме по двойки. Моля те, Нагиса. Заради мен.

- Ох, добре де. - съгласи се тя - Само ме остави намира.

- Супер! - Тамао скочи от масата и отиде да ги запише.

По-късно Нагиса вървеше замислено към кабинета по Химия, когато Тамао я настигна, държейки лист в ръката си.

- Записани сме! - тя размахваше листа пред лицето на приятелката си - Утре в десет трябва да сме в председателския кабинет, за да се срещнем с другите участници и да разберем как ще се проведе всичко.

- Ами часовете? - Нагиса за секунда се откъсна от мислите си.

- Освободени сме. Малко ще изпуснем от материала, но после лесно ще наваксаме.

- Аха…

„Дали някога бих имала възможност да поне да поговоря с нея? Дори за няколко минути…”- мислеше си Нагиса без да забелязва, че съквартирантката ù продължаваше да говори - “Какви глупости си мисля... Тя никога няма да ме забележи… каквото и да направя...”

                                    *                      *                      *                      *                      *

            На другия ден в десет часа двете момичета вече бяха в стаята, както и още шест записали се. Всички чакаха комисията да се събера и да започнат своето представяне. Участничките разговаряха оживено помежду си и обсъждаха предстоящото събитие. Изведнъж вратата се отвори и в стаята влязоха няколко момичета. Стаята утихна. Вниманието на Нагиса бе привлечено от първата, която влезе. Тя се загледа в нея и забрави за всичко заобикалящо я. Шизума се спря на вратата, обърна се към Нагиса и ù се усмихна, след това се запъти към катедрата, където щеше да наблюдава представянето. Нагиса не можеше да откъсне очи от нея. Изведнъж Шизума отново се обърна към нея и погледите им се срещнаха…

- Нагиса! - някой прошепна настойчиво в ухото ù - Хайде наш ред е. Трябва да излезем напред.

Тя тръсна глава и си спомни, че се намира пред комисията. До нея седеше Тамао, която леко я дърпаше за ръката и я подканяше. Нагиса бавно тръгна напред.

- Представи се - обърна Шизума към нея, след като приближи към катедрата.

- Аз... казвам се... Нагиса… - тя не можеше да мисли за нищо друго, освен за момичето пред нея - аз… не... мога - каза момичето, побягвайки навън.

„Какво ми стана” - мислеше си Нагиса - „Защо се изложих така? Защо предадох Тамао-чан”

Момичето беше седнало на обичайното място на полянката пред училището и бе потънала в мисли. Тя се излегна в тревата и загледа белите облачета.

„Ами ако това беше шанс да поговоря поне малко с нея? Дали това не беше пропиляна възможност да се запозная с нея?”

Нагиса чу стъпки, обърна се и видя Тамао, която бавно вървеше към нея.

- Нагиса-чан… - прошепна тя сядайки до приятелката си, - Защо избяга така? Комисията реши…

- Знам - прекъсна я Нагиса - дисквалифицирани сме.

- Всъщност Шизума-сама настоя да отложим представянето за утре, за да ти даде шанс. Всички от комисията се съгласиха с нея, защото каза че иначе ще напусне комисията. Така че утре в десет отново трябва да сме там.

- Шизума-сама да се откаже заради мен… Добре! - Нагиса изведнъж скочи на крака - Утре ще се справя! Този път няма да се изложа пред Шизума-сенпай!

            На следващия ден момичетата отново се бяха събрали в стаята и чакаха комисията да пристигне.

„Този път няма да избягам! Трябва да бъда смела!” - мислеше си Нагиса - „Това е моят последен шанс! Не бива да го пропилявам! Аз… Шизума-сенпай…”

Шизума бе влязла. Тя се обърна към Нагиса и ù намигна, усмихвайки се. Сърцето на момичето започна да бие като лудо.

- Тя... тя ми се усмихна! - прошепна Нагиса.

- Нагиса? - Тамао я гледаше учудено.

- Хайде, Тамао-чан! Да се представяме! - Тя я задърпа напред с широка усмивка.

Нагиса се усмихваше през цялото време, а очите ù не се откъсваха от Шизума, която постоянно я гледаше и ù се усмихваше.

            След час събитието бе приключило и всички участници бяха напуснали стаята. Остана само Нагиса, която продължаваше да гледа момичето от комисията.

- Ш-Шизума-сенпай? - обърна се плахо към нея - Може ли да поговоря с вас?

- Разбира се - тя погледна настоятелно другите момичета от комисията и те излязоха от стаята.

Шизума пристъпи към другото момиче.

- Забелязах, - заговори тихо - че напоследък проявяваш доста голям интерес към мен.

Нагиса се изчерви.

- Аз... - Шизума сложи показалец на устните ù.

- Шшшт. Знам. Искаш ли утре след часовете да те взема и да се разходим?

- Р-разходка с Шизума-сама? - сърцето ù подскочи. Тя не можеше да повярва на ушите си.

- Да, ще те взема от кабинета по химия утре в дванайсет.

Тя се наведе, целуна я по бузата и излезе. Нагиса остана в стаята загледана във вратата.

                                    *                      *                      *                      *                      *

            Денят се проточваше много бавно. Нагиса имаше чувството, че е минала цяла вечност, но вече 11:30 и съвсем скоро щеше да излезе с желаното момиче. Не след дълго звънецът най-накрая оповести края на последния час и тя излезе с нетърпение от стаята. На стената срещу вратата се беше облегнала Шизума и я чакаше.

- Е, тръгваме ли? - попита я Шизума.

- Къде ще ходим?

- Изненада. Знам, че ще ти хареса.

Шизума я поведе извън училищната сграда към гората. По пътя те си говориха за най-различни неща - за живота, за техните любими неща и т.н.

- Ъм, Шизума-сенпай…

- Остави учтивостите, Нагиса. - усмихна ù се мило Шизума.

- Добре... Шизума. - усмихна ù се тя в отговор.

- Пристигнахме.

Бяха стигнали до голяма полянка, разположена между високите дървета. Тя беше осветена от лъчите светлина, които нахлуваха през дупките между дърветата. Полянката бе осеяна с най- различни цветенца.

- Уау! Това място... много е красиво! - Нагиса бе започнала да обикаля из полянката, обхождайки с очи всяко местенце, - Откъде знаеш за това място?

- Обичам да идвам тук, когато искам да остана сама. Реших, че това място ще е подходящо за нашата малка среща.

- Шизума... аз... може ли да ти призная нещо?

- Разбира се - Шизума се излегна на полянката и я подкани да легне до нея.

Нагиса се излегна до другото момиче и загледа клоните на високите дървета. Тя бе напълно погълната от красотата на тайното място.

- Нагиса, какво имаше да казваш?

- Ох - момичето се сепна - Шизума, аз… много те харесвам! - тя се изчерви.

Шизума ù се усмихна радостно:

- И аз много те харесвам, Нагиса.

Сивокосата се обърна към нея и хвана ръката ù. Сърцето на Нагиса отново заби лудешки. Шизума доближи лице към нейното и...

- Н-не мога... - отдръпна се Нагиса

- Не се притеснявай. Просто се отпусни и следвай движенията ми.

Шизума обхвана с ръка лицето на Нагиса и я целуна. Слънцето продължаваше да грее и с лъчите си огряваше устните на момичетата, които сега бяха като едно цяло. Ръцете на  Шизума се плъзнаха към гърдите на другото момиче. Тя свали внимателно блузата ù, но изведнъж няколко капки паднаха върху поруменелите им лица.

- Заваля! - Нагиса се изправи рязко на крака и се облече.

 

- Ще е голяма буря - каза Шизума, гледайки към появилите се облаци. Тя хвана Нагиса за ръката и двете се затичаха към училището.

 

-Ще е голяма буря- каза Шизума гледайки към появилите се облаци. Тя хвана Нагиса за ръката и двете се затичаха към училището.[4.11.2010 г. 23:11:05] [КуКуТо]*HmMmMm...*: heeeeeeeeeeeey
[4.11.2010 г. 23:11:20] [КуКуТо]*HmMmMm...*: za6to si si legnalaaaa
[4.11.2010 г. 23:11:23] [КуКуТо]*HmMmMm...*: ;(;(;(
[00:08:58] *Alεx*: koi e legnal?
[00:11:08] [КуКуТо]*HmMmMm...*: e 4ak sa se vklll
[00:11:18] [КуКуТо]*HmMmMm...*: az mislq tukmo da stavaaam
[00:11:22 | (00:11:29 — редактирано)] [КуКуТо]*HmMmMm...*: ;(
[00:11:29] *Alεx*: neta se ebaa s mene
[00:11:42] [КуКуТо]*HmMmMm...*: gadno :\
[00:11:46] *Alεx*: ne sam si spirala skypa i za mig..
[00:12:00] [КуКуТо]*HmMmMm...*: ama az naistina gasa ve4e

© Алекс Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??