Две свещи - в пламъчен синхрон.

Две чаши - жажда във изгнание.

Очи в очи потърсели подслон

и думи,думи....думи в упование.

......................................................

Какво сега хлапе? - Стоиш там на брега и чакаш.Чакаш НЕЯ.

Онази красивата,чувствената,умната от която дъхът ти спира,адреналинът ти скача и... Взираш се.Ето!Да! Не!

Няма смисъл! И отново!Отново! Да!Тя ще се появи!Тя е там.В морето от съдбовни срещи.Твоите съдбовни срещи.

Разколебан си!

Претърпя корабокрушение.

Спомняш ли си?Аз те оставих на този бряг.

Не ме упреквай!Така е трябвало.Така е било "писано". Знаеш,че не си сам, нали? Аз те наблюдавам.

Брегът е красив.Не те ли интригува?

Не!

Ти се нуждаеш от НЕЯ.

Скоро!

Все още,не си платил цената.Цената за невъзможното вечно вдъхновение.