17.05.2013 г., 16:50

Ние

852 0 0

Ние сме толкова големи и толкова малки. Безкрайни като океана. И малки като любимата чаша с кафе на масата вкъщи. Толкова вълнуващи и пълни с тайни като морски вълни. Толкова обикновени, като любимата чаша в ръцете ни сутрин.

Ние, човеците - еднакви и единствени. Обидата ни смалява. Ласката ни просветлява. Светлината ни рисува. Ние рисуваме светлината.

Толкова големи и толкова малки.

Ние сме една споделена любов...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирилка Пачева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...