17.11.2020 г., 11:12

Ние, мазохистите

465 2 7
3 мин за четене

Щастливият информиран свят. В който живеем…

Представяте ли си колко нещастни са били дедите ни, познаващи само региона около селището и времето от най-най-близкото минало? Често не знаещи коя е столицата на държавата, където живеят. Какво говоря – понякога са нямали представа самата държава коя е. Що се отнася до историческите познания – най-много да помнят дядо си, евентуално владетели от приказките и легендите…

Което май не е нещастие…

Защото човек е живял със себе си и за себе си. Не се е чудел дали някой откачалник няма да пусне ядрена бомба наблизо. Нито се е шашкал от природна катастрофа нейде се. А ставащото около него не е осъзнавал посредством анализатори, коментатори, репортери, водещи, политикани…

Каквото видел – реалност. Каквото чуел – отново. Дали е така – важното е, че в съзнанието му е факт. Пък и върху живота му не са въздействали разни индекси и фиксинги. Въздействала е природата. И светът около него – понякога спокоен, по-често интересен по китайски…

Днес медиите разбиват бесни вълни в чашата на нормалния живот. И хората са вечно под напрежение – нещо става там, страшно е наоколо, бъдещето е мрачно и непредвидимо…

И болестите, някога приемани като част от живота – факт, неотменимост, Божие наказание, днес са почва за избуяване на паника, орбита на Фобоси и Деймоси…

Гледам – стои жена ми, зяпнала в телевизора, където разни погребални агенти и пишман математици развяват буйни ужасии. Говорителката започва за обикновени, нормални, нашенски пътни катастрофи… Жена ми мести на друг канал. Не й е интересно. Скучно ежедневие – ми, какво са двама-трима убити и още толкова ранени? Виж – найлонови чували, камиони с трупове…

Сещам се за малкия син по времето, когато беше пубер. Гледа филм – по пътя лети камион, кара огромни дървета, едното се откъсва и забива в следващия ги автомобил, отнасяйки главата на шофьора…

И пуберът едновременно трепери и се кефи на кървавите ужасии.

Нормално за възрастта, нали?

Обаче – ние? А уж пазарната демокрация стана на 30…

И би трябвало разумно да прецени – да, има пореден вирус. Не успя някой със СПИН, ебола, птичи грип, луда крава, свински грип… Появи се тоя прилеповиден /прилепът – легендарно страшилище!/ вирус…

Навреме… Що кредити висят, що държави и фирми са пред фалити… Миналия век ги оправиха с две световни войни. Третата ще дойде в повечко. Подозрително е. Затова – болест след болест, епидемия след пандемия, страх, ужас, паника, хаос… И смърт… Елементи на всяка война, но този път фризирана различно. Уж…

А хората – дресирани. На „социално разстояние“, с маски, ограничавани, проверявани…

Дресирани…

Като в казармата. Запитвали ли сте се – защо там постоянно имаше строеви? От век и половина армиите не маршируват една срещу друга. Тичат, залягат, окопават се, но не маршируват.

Тогава?

Ами необходимо е. Така се дресират войниците – да изпълняват веднага, безпрекословно, без обсъждане, без разбиране командите. Няма време и място за демокрация. Команда – изпълнение…

Така и сега. Дресировка. Носене на маски, отдръпване от този до теб, ограничаване на контактите, на обсъжданията, на собственото мислене.

Краен резултат… Виждали сме го в цирка… Алле! Опп!

Пък и…

Имаше едно мултфилмче за котето по име Джаф. Навън буря, гръм, светкавица – то, заедно с приятелчето си кученце, стоят на тавана и треперят. Обясняват – страхуват се. С кеф…

Като нас – мазохистите…

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Коновски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...