Ние, мазохистите

Щастливият информиран свят. В който живеем…

Представяте ли си колко нещастни са били дедите ни, познаващи само региона около селището и времето от най-най-близкото минало? Често не знаещи коя е столицата на държавата, където живеят. Какво говоря – понякога са нямали представа самата държава коя е. Що се отнася до историческите познания – най-много да помнят дядо си, евентуално владетели от приказките и легендите…

Което май не е нещастие…

Защото човек е живял със себе си и за себе си. Не се е чудел дали някой откачалник няма да пусне ядрена бомба наблизо. Нито се е шашкал от природна катастрофа нейде се. А ставащото около него не е осъзнавал посредством анализатори, коментатори, репортери, водещи, политикани…

Каквото видел – реалност. Каквото чуел – отново. Дали е така – важното е, че в съзнанието му е факт. Пък и върху живота му не са въздействали разни индекси и фиксинги. Въздействала е природата. И светът около него – понякога спокоен, по-често интересен по китайски…

Днес медиите разбиват бесни вълни в чашата на нормалния живот. И хората са вечно под напрежение – нещо става там, страшно е наоколо, бъдещето е мрачно и непредвидимо…

И болестите, някога приемани като част от живота – факт, неотменимост, Божие наказание, днес са почва за избуяване на паника, орбита на Фобоси и Деймоси…

Гледам – стои жена ми, зяпнала в телевизора, където разни погребални агенти и пишман математици развяват буйни ужасии. Говорителката започва за обикновени, нормални, нашенски пътни катастрофи… Жена ми мести на друг канал. Не й е интересно. Скучно ежедневие – ми, какво са двама-трима убити и още толкова ранени? Виж – найлонови чували, камиони с трупове…

Сещам се за малкия син по времето, когато беше пубер. Гледа филм – по пътя лети камион, кара огромни дървета, едното се откъсва и забива в следващия ги автомобил, отнасяйки главата на шофьора…

И пуберът едновременно трепери и се кефи на кървавите ужасии.

Нормално за възрастта, нали?

Обаче – ние? А уж пазарната демокрация стана на 30…

И би трябвало разумно да прецени – да, има пореден вирус. Не успя някой със СПИН, ебола, птичи грип, луда крава, свински грип… Появи се тоя прилеповиден /прилепът – легендарно страшилище!/ вирус…

Навреме… Що кредити висят, що държави и фирми са пред фалити… Миналия век ги оправиха с две световни войни. Третата ще дойде в повечко. Подозрително е. Затова – болест след болест, епидемия след пандемия, страх, ужас, паника, хаос… И смърт… Елементи на всяка война, но този път фризирана различно. Уж…

А хората – дресирани. На „социално разстояние“, с маски, ограничавани, проверявани…

Дресирани…

Като в казармата. Запитвали ли сте се – защо там постоянно имаше строеви? От век и половина армиите не маршируват една срещу друга. Тичат, залягат, окопават се, но не маршируват.

Тогава?

Ами необходимо е. Така се дресират войниците – да изпълняват веднага, безпрекословно, без обсъждане, без разбиране командите. Няма време и място за демокрация. Команда – изпълнение…

Така и сега. Дресировка. Носене на маски, отдръпване от този до теб, ограничаване на контактите, на обсъжданията, на собственото мислене.

Краен резултат… Виждали сме го в цирка… Алле! Опп!

Пък и…

Имаше едно мултфилмче за котето по име Джаф. Навън буря, гръм, светкавица – то, заедно с приятелчето си кученце, стоят на тавана и треперят. Обясняват – страхуват се. С кеф…

Като нас – мазохистите…