29.10.2014 г., 7:39

Нищо особено

680 0 0
3 мин за четене

НИЩО ОСОБЕНО

 

Петима!

Около трийсетина годишни.

И все там са! До изкъртената пейка!

Кучето ги хареса! То разбира от хора!

И ни сприятели!

Привечер, като излизаме до парка, то да си припикае територията, аз да се позазяпам насам-натам, не се отделяше от тях. Те го харесаха и се сприятелиха, а покрай него и аз им станах приятел.

Сами! Приседнали или прави, мълчат и чат-пат проговорват за това-онова. Не се оплакват, ама се усеща, че им е криво, че им се иска туй-онуй, ама…!

Присядам наблизо. От малкото де се чува, подразбрах що за хора са. Учили, завършили тоя или оня институт, но ни работа, ни стотинки, ни надежда! Къде да отидат? Навсякъде пари искали!

Само тук, на изкъртената пейка не искат.

Та са тук!

Едно, де му викаха му Сашо, идваше рядко, вероятно кога няма какво да прави.  По това, какво говори, как говори, как е облечен, се отличаваше от другите. По някое време изчезна. Говореха си по нещо за него, ама нали си недочувам, я  го чуя, я го не чуя.

Дните се търкалят, ние сме си там, дори и времето да се намръщи, да се застуди. Тогава се усещаше, че им се иска да са другаде, ама няма къде. В тоя свят, за тях място имаше само на изкъртената пейка!

Известно време не се мярнаха!

Докривя ни! И на мен и на кучето, ама си мислехме, че е от времето. Ще се оправи, ще дойдат!

И дойдоха! Кат се на прегръщаха с кучето, приседнаха, и си заговориха…

Наострих уши! Разправят си, за  някакъв автобус, с туристи, ама чужденци, как еди-къде си, на еди-кой си път, изскочили трима и го спрели. Вмъкнали се вътре, насочили пищовите и изревали:

-Парите или…!

И  хората какво да правят, бръкнали се!

Тримата, кат прибрали парите, слезли, потънали в гората до пътя и забравили, че не са трима, че един са го оставили на високото, на завоя, да гледа дали ще дойде някой. И нещото дошло! Шофьорът се окопитил, звъннал и полицаите дофтасали.

Хукнал, ама било късно!

И съгледвач бил не кой да е, а Сашко!

Хлапетата се промениха! По-вече мълчаха!

А Сашко, от месеци в затвора! Разпити, разследване, разнищване и не се виждал край на нишките. Стои си там и ни жена, ни майка, ни баща се весват!

Жена му го парясала, а хлапетата си разправяха, че нямало и година, откак сватба правили, откак не булка, а фея в къщи завел, че баща му и майка му, не можели да и се нарадват, а сега за гушите се хващали и един друг се обвинявали.

Един ден, едно от хлапетата, се дигнало и отишло до затвора, да го види. Кат се върна, приседнаха и го заразпитваха и то заразказва, как е Сашко и още неща. Кога стана дума, каква присада се очаква, хлапето позамълча, позамълча и рече, че вече нямало значение каква ще е присъдата!

Бил вече осъден!

Станал бил, булката на затвора!

И пак замълчаха!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Стефанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...