Петима!
Около трийсетина годишни.
И все там са! До изкъртената пейка!
Кучето ги хареса! То разбира от хора!
И ни сприятели!
Привечер, като излизаме до парка, то да си припикае територията, аз да се позазяпам насам-натам, не се отделяше от тях. Те го харесаха и се сприятелиха, а покрай него и аз им станах приятел.
Сами! Приседнали или прави, мълчат и чат-пат проговорват за това-онова. Не се оплакват, ама се усеща, че им е криво, че им се иска туй-онуй, ама…!
Присядам наблизо. От малкото де се чува, подразбрах що за хора са. Учили, завършили тоя или оня институт, но ни работа, ни стотинки, ни надежда! Къде да отидат? Навсякъде пари искали!
Само тук, на изкъртената пейка не искат.
Та са тук!
Едно, де му викаха му Сашо, идваше рядко, вероятно кога няма какво да прави. По това, какво говори, как говори, как е облечен, се отличаваше от другите. По някое време изчезна. Говореха си по нещо за него, ама нали си недочувам, я го чуя, я го не чуя.
Дните се търкалят, ние сме си там, дори и времето ...