Нищо случайно не е случайно
ЧАСТ ПЪРВА
Глава 1
Боряна приключи с презентацията. Гърлото й беше пресъхнало. Плахо вдигна очи и никак не хареса това, което видя. Всички от комисията я гледаха вторачено. Пълната възрастна дама беше зачервена и едва сдържаше възмущението си. Мъжът с костюмът демоде сведе поглед и нервно започна да върти химикал в ръцете си. Неловката тишина се наруши от деликатно иззвъняване на мобилен телефон. Представителният мъж с прошарена коса, който тя беше виждала по новините, доближи телефона до ухото си, усмихна се, прекрати връзката и съобщи:
− Колеги, обядът е сервиран и ни очаква. А вие, млада госпожице, отдъхнете два часа и заповядайте да отговорите на въпросите ни.
Боряна се извини сконфузено и излезе. „Не е честно! Не е честно!” си повтаряше докато потичваше по коридора, а от напрежението сълза след сълза се стичаха по страните й. Струваше й се, че погледите им се забиват в гърба й като стрели.
Тишината в кабинета не продължи дълго. Пълната дама избухна първ ...