16.04.2005 г., 12:11 ч.

Нищото 

  Проза
1399 0 1
2 мин за четене

           Живееше си щасливо един плъх в богат канал. Храна имаше много по количество и разнообразие. Каналът се намираше на луксозен булевард и в него се събираха ненужностите на няколко съседни квартала. Всеки от тях бе богат по свой начин. В непресъхващите канални води се срещаха отпадъци от месарски цех, парфюмерийна фабрика и казарма. Освен това, по булеварда изобилстваше от кафенета и ресторанти. Те също към музиката и веселието предлагаха отпадъци. Светът се развиваваше, пулсът му биеше все по-яростно от ден на ден. Възбудената му кръв разтопяваше ледовете на неговите полюси. Всичко трепнеше, нощем неоновите светлини се обгръщаха в преливащи и разтварящи се едно в друго сияния. Веднъж слети, те нямаха повече отличетелни цветове, бяха просто горещи дадености. Въздухът трепереше от страстните им стонове. Луната се бе  превърнала в отживелица с нейната безизразна бледост сред тяхното присъствие. В канала почти никой вече не изливаше студена вода, защото никой не използваше такава. Дори зимата обикновено не се усещаше в този канал. През деня слънцето бе щаслив празник. Движението по булеварда го празнуваше със скоростта на своя живот. Човешки говор не се чуваше, имаше само бучене от автомобили и рев на клаксони. Слънцето много мило и нежно проникваше през решетката на канала и се отразяваше в непрекъснатия му поток. Плъхът обичаше да излиза и да си суши козината,  отдавайки се на неговите ласки през дните на  своя живот. Никой не го забелязваше и никой не го заплашваше в нишата под тротоарната реклама на морков с надпис “Размерът има значение”. Още по-малко някой осънаваше произхода на миризмите от незабележимото му сред околните сгради и реклами тяло.            
             Но един ден се случи нещо странно. Бе усилен звука на радио в някое от булевардните кафенета. Най-често навън се чуваше думата “цунами”. Широк и тежък Мерцедес с дебели и уверени в себе си гуми спря върху каналната решетка. Плъхът не можеше да излезе повече през нея. В канала нямаше слънчева светлина. Колата си седеше там, а времето течеше с неотмерима скорост. В казармата отпушваха тоалетни канали и миеха навред плацове и помещения. Хладната вода с тоалетните богатства течеше шумно в канала. Някой миеше булеварда и също студена вода шуртеше около автомобилната гума като водопад навътре под решетката. Плъхът бе дълго къпан с ледената й неумолимост. Силите му, обаче, го напускаха и той вече не бе в състояние да се задържа с ноктите си за каналната стена под обливащата го отгоре студена водна маса. В отчаяние показа своите зъби-резци и с плясък цамбурна в хладната река с дъх на казармени отпадъци под себе си. Отнасяйки го, тя изцапа отново умореното му тяло.

© Никола Стоев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??