Apr 16, 2005, 12:11 PM

Нищото

  Prose
1.8K 0 1
2 min reading

           Живееше си щасливо един плъх в богат канал. Храна имаше много по количество и разнообразие. Каналът се намираше на луксозен булевард и в него се събираха ненужностите на няколко съседни квартала. Всеки от тях бе богат по свой начин. В непресъхващите канални води се срещаха отпадъци от месарски цех, парфюмерийна фабрика и казарма. Освен това, по булеварда изобилстваше от кафенета и ресторанти. Те също към музиката и веселието предлагаха отпадъци. Светът се развиваваше, пулсът му биеше все по-яростно от ден на ден. Възбудената му кръв разтопяваше ледовете на неговите полюси. Всичко трепнеше, нощем неоновите светлини се обгръщаха в преливащи и разтварящи се едно в друго сияния. Веднъж слети, те нямаха повече отличетелни цветове, бяха просто горещи дадености. Въздухът трепереше от страстните им стонове. Луната се бе  превърнала в отживелица с нейната безизразна бледост сред тяхното присъствие. В канала почти никой вече не изливаше студена вода, защото никой не използваше такава. Дори зимата обикновено не се усещаше в този канал. През деня слънцето бе щаслив празник. Движението по булеварда го празнуваше със скоростта на своя живот. Човешки говор не се чуваше, имаше само бучене от автомобили и рев на клаксони. Слънцето много мило и нежно проникваше през решетката на канала и се отразяваше в непрекъснатия му поток. Плъхът обичаше да излиза и да си суши козината,  отдавайки се на неговите ласки през дните на  своя живот. Никой не го забелязваше и никой не го заплашваше в нишата под тротоарната реклама на морков с надпис “Размерът има значение”. Още по-малко някой осънаваше произхода на миризмите от незабележимото му сред околните сгради и реклами тяло.            
             Но един ден се случи нещо странно. Бе усилен звука на радио в някое от булевардните кафенета. Най-често навън се чуваше думата “цунами”. Широк и тежък Мерцедес с дебели и уверени в себе си гуми спря върху каналната решетка. Плъхът не можеше да излезе повече през нея. В канала нямаше слънчева светлина. Колата си седеше там, а времето течеше с неотмерима скорост. В казармата отпушваха тоалетни канали и миеха навред плацове и помещения. Хладната вода с тоалетните богатства течеше шумно в канала. Някой миеше булеварда и също студена вода шуртеше около автомобилната гума като водопад навътре под решетката. Плъхът бе дълго къпан с ледената й неумолимост. Силите му, обаче, го напускаха и той вече не бе в състояние да се задържа с ноктите си за каналната стена под обливащата го отгоре студена водна маса. В отчаяние показа своите зъби-резци и с плясък цамбурна в хладната река с дъх на казармени отпадъци под себе си. Отнасяйки го, тя изцапа отново умореното му тяло.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Стоев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...