18.02.2010 г., 13:45 ч.

No choice 

  Проза » Разкази
948 0 0
7 мин за четене
Стегнатото въже висеше на площада, тръпнещо да се увие около врата на жертвата си и да ù отнеме дъха. То изстиваше самотно с всяка минута, в която Ивет препускаше бясно пред полицията. Тя бе толкова сръчна и ловка като дива коза, че не позволяваше на преследвачите си да си поемат дъх. Въпреки почернялото от гняв небе, тя бе в привидно весело настроение и къдриците ù звънко се присмиваха. Лошото в нейния тъмен бизнес беше, че когато лъжеш някого и той започне да постъпва така с теб, се събуждаш една сутрин почти окована в белезници. Всички от града познаваха Ивет най-вече като крадла, освен останалото. Цената да оцелееш е репутацията, а в някои случаи всичко, което притежаваш. Момичето се качи на сцената, където бе провесена примката, за да демонстрира безстрашието си. Полицията я обгради, но тя вече тичаше към пристанището, като се мъчеше да избягва острите камъчета, които се забиваха в петите ù.
В далечината непознато корабче бе акостирало за около час, за да натовари провизии. Морякъ ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Амелия Йорданова Всички права запазени

Предложения
: ??:??