P.Halliwell (Красимир Иванов)
85 106
8.05.2015 г., 18:06 ч.

Но те не знаят 

  Проза » Други
763 0 5
1 мин за четене

Но Те Не Знаят!


Тъмни ръце обвити около чистото сърце.
Заровено надълбоко и пръстта отгоре равна.
С лице зад маска желязна, сред армия бесни лешояди.
Думи прилежно подредени с маниери внимателно подкрепени.
И те се чудят, защо не мога да обичам!

Отровно вино по устните се стече, свещенния ти граал.
И меча на кръст те реже, да благослови душата свята.
Дълги нощи, сладки песни и огнените танци.
И те се чудят, защо не мога да обичам!

Мастило старо издиша върху чупливата хартия.
Кажи ми, не е ли красива тази нощна сила?
Една истина лъжлива зад лице на самодива.
В клетва изречена и една съдба обречена.
И те се чудят, защо не мога да обичам!

Но те не виждат и те не знаят,
че разумът бие в ритъма сърдечен.
На лицето бледо с усмивка сурова озарен.
Плътта е като студена, мраморна броня.
И те се чудят, защо не мога да обичам!
Но те не знаят, нищичко не знаят!

© Красимир Иванов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Искрено ти благодаря, Anabell \(^o^)/
  • Радвам се, че стилът ми е оставил такова впечатление у някого. Благодаря ви от сърце, ParvaNova.
  • Краси импонира ми стилът ти на писане. Прочетох няколко пъти. Харесах!
  • Съжалявам, просто ми се стори, че не е достатъчно добре издържано като поезия и затова го публикувах в раздел проза.
  • Спорно е, че е проза. Следващия път публикувай подобни текстове в "поезия".
Предложения
: ??:??