Но те не знаят
Но Те Не Знаят!
Тъмни ръце обвити около чистото сърце.
Заровено надълбоко и пръстта отгоре равна.
С лице зад маска желязна, сред армия бесни лешояди.
Думи прилежно подредени с маниери внимателно подкрепени.
И те се чудят, защо не мога да обичам!
Отровно вино по устните се стече, свещенния ти граал.
И меча на кръст те реже, да благослови душата свята.
Дълги нощи, сладки песни и огнените танци.
И те се чудят, защо не мога да обичам!
Мастило старо издиша върху чупливата хартия.
Кажи ми, не е ли красива тази нощна сила?
Една истина лъжлива зад лице на самодива.
В клетва изречена и една съдба обречена.
И те се чудят, защо не мога да обичам!
Но те не виждат и те не знаят,
че разумът бие в ритъма сърдечен.
На лицето бледо с усмивка сурова озарен.
Плътта е като студена, мраморна броня.
И те се чудят, защо не мога да обичам!
Но те не знаят, нищичко не знаят!
© Красимир Иванов All rights reserved.
