siromah (Кольо Карпела)
57 47
29.10.2007 г., 11:40 ч.

Нощ, пълна със страсти 

  Проза » Еротична
2097 0 3

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

6 мин за четене
"О, майко моя, какво сторих?! - мислеше си Очилаткото и тичаше по брега на морето. Вълните се разбиваха на брега и заливаха голите му крака. "О, Боже мили, ами ако съм го убил?!"
Тийнейджърът се спря и падна на колене. Горещи сълзи се стичаха по бузите му, а устните му шепнеха страстно молитви. "Запази му живота, мили Боже!" - завърши той молитвата си и стана. Главата му се въртеше като на пиян, а краката му трепереха. Бавно тийнейджърът се насочи към дървените бараки.
- Иван! - гласът на девойката беше пълен с тревога. - Ти изглеждаш ужасно! Какво се случи?!
- За малко да се удавя - излъга той. - Нали знаеш, че не съм добър плувец!
Той я изгледа от главата до петите изпитателно и добави: - Данче, тази вечер... си толкова красива!
- Наистина ли? - възкликна Данчето и кокетно се завъртя. - Малко съм пълничка...
- Желая те! - каза той страстно, също както стария плейбой беше казал на Ана. Той притисна девойката до себе си и я целуна пламенно.
- Пусни ме... - задъхваше се Данчето, - о, моля те...
- Какво ти става?! - направи се на гневен Иван. - Цяла нощ се навърташ около мене! Целувам те, а ти се дърпаш като дива котка!
- Моля те, дай ми време... аз те харесвам... много... - девойката наведе очи - ти си първото момче...
- Аз съм първото момче, което те целува на брега на морето, а?! Значи моята малка целувка във влака не се брои?! Е, добре - въздъхна той - аз ще бъда и второто момче, което те целува!
Той привлече Данчето към себе си и започна да обсипва с целувки бялото ù вратле, а ръката му започна да се спуска надолу...
- О, моля те... какво правиш... някой идва... спри! - девойката го избута грубо назад.
- Хей, кой е там? - разнесе се гласът на партийния секретар.
Иван почувства как краката му омекват и се свлече на пясъка.
- О, не! Моля те, не умирай! - девойката се хвърли на гърдите му и го зацелува горещо.
- Хей, какво става там?! - партийният секретар се приближи, държейки малка торбичка с лед на главата си.
- Другарю партиен секретар - изплашено извика Данчето - моля ви, помогнете ми. Иван се нагълта с вода. За малко да се удави, другарю партиен секретар!
Старият Дон Жуан хвана ръката му.
- Има още пулс. Жив е - каза авторитетно той, като професор по медицина от Пирогов. - Направи му изкуствено дишане, уста в уста. На всеки три вдишвания го натискай силно по гърдите.
- Другарю... какво е на главата ви? - девойката чак сега забеляза прясната кръв по бузата и врата му. - Вие сте зле ударен!
- О, не, дреболия! - излъга той. - Подхлъзнах се на едно стъпало, но нищо ми няма...
- Вие кървите... силно!
- Почти спря - махна небрежно с ръка старият Дон Жуан. - Малка цицна, нищо повече! Виж приятеля си! - подсети я той.
Девойката коленичи на пясъка и започна да прави изкуствено дишане.
Партийният секретар се отдалечи, държейки се за главата.
"Във влака Иван се целуваше с Ана - мислеше си той. - Стоян ми доложи, че тя е неговото момиче. Най-вероятно той ме е ударил с тоягата по главата. Но какво прави девойката с него?!" "За малко да се удави, другарю партиен секретар!" - изимитира той Данчето. Другарят партиен секретар е от стара коза яре! Повече от явно беше, че момчето не беше удавник! Може би се уплаши, когато той се появи неочаквано. А може би се целуваха. Така или иначе, той щеше да повика Данчето в стаята си и щеше да научи истината!"
Старият Дон Жуан се опипа по главата. Цицината беше с големината на орех. "Само да го пипна проклетника! Ще го..."
Мисълта за отмъщение го накара да забрави болката. Той се отправи към бараката...
Данчето пое дълбоко въздух и го издиша в устата на мнимия удавник. Неочаквано една силна ръка притисна гърба ù. Иван я целуна, смучейки страстно устните ù.
- О, ти си... ужасен! - изписка девойчето и го плясна през бузата. - Животно такова! Изкара ми ума! - сълзите ù се стичаха по лицето, а малките ù юмручета го биеха в гърдите. - Не искам да те видя повече! Върви си!
Иван се усмихна гузно и се изправи. Момичето му беше послужило за алиби пред комсомолския секретар. "Дали се досети " помисли си той.
- Моля те, прости ми... аз исках... да разбера колко ме обичаш...
Младежът гледаше виновно в земята.
- О, глупчо мой?! Затова ли беше цялата тази игра?! - девойката се приближи до него и го хвана за ръката. - Хайде да се изкъпем. Водата е топла.
- Нямам бански!
- И аз нямам.
Данчето вдигна блузката си и с еротично движение я хвърли на пясъка. Тя улови огнения му поглед и закри кръглите като ябълки гърди с ръцете си.
- Не бъди лошо момче! Обърни се!
Иван се съблече с гръб към нея.
- Ела! - Данчето му подаде ръка и Иван почувства как кръвта му закипява. Той не можеше да откъсне очите си от венерения ù хълм.
- О, ти си... страхотна! - прошепна той и пръстите му се опитаха да докоснат пухкавото триъгълниче.
- Хвани ме! - весело изчурулика девойчето и се затича по пясъка. - Хвани ме, ако можеш!
Голото ù тяло го привлече като магнит и той се затича след нея.
- Сега ще те уловя, палавнице!
Данчето заскача пъргаво по скалите, катерейки се към върха на малка канара. Иван беше почти останал без дъх, когато я настигна.
- Обичаш ли да скачаш?
Младежът погледна вълните, които се разбиваха в основата на канарата.
- Луда ли си?! Можем да си разбием главите!
- Ела, не се бой! - девойката го хвана за ръка. Голото ù тяло се докосна до младежа, който потръпна. - На три скачаме!
- Почакай! - опита се да я спре той.
- Дръж главата си ниско - показа му тя - ръцете отпред, сякаш опипват пътя. Ако случайно се забиеш в някоя скала и ръцете ти не са отпред, да те пазят, ще си счупиш врата! Готов ли си?
- Благодаря ти за съвета! - намръщи се Иван. - Поне сега знам как да си счупя врата! Знаеш ли, Данче, никога не допусках, че си такава лудетина!
- Всеки си има тъмна половина - усмихна се Данчето. - Готов ли си?
- Моля те, обещай ми едно нещо!
- Какво?
- Ъ... ъ... ъ - Иван се почеса по глвата неудобно. - Моля те, кажи на Ана, че тя е първата ми любов и че тя е останала завинаги в сърцето ми!
- Глупчо, нищо няма да стане! Бъди готов. На три. Едно, две, триии! - девойчето скочи, повличайки младежа след себе си...
С два силни маха на петите Данчето изплува на повърхността. Иван се показа на около два метра от нея, плюейки вода.
- Чудесно е! Хайде да скочим още веднъж!
Девойката притисна голото си тяло до него и обви ръце около врата му.
- О, ти ще ме подлудиш! - младежът почувства как най-мъжката част от тялото му пораства и се издига. - Ела на брега!
Данчето се гмурна и заплува под вода, изскачайки неочаквано зад гърба му.
- Плуваш като делфин! Кой те научи?
- Баща ми е моряк. Имаме малка лодка и често той ме взима навътре в морето. По неговите думи първо съм се научила да плувам, а после да ходя!
Девойката легна на брега, разтваряйки широко краката си. Една вълна заля голото ù тяло и се оттегли. Иван имаше чувството, че малките срамни устнички му намигаха закачливо и му шепнеха: "Ела, ела, не се бой..."
- Ела! - Данчето го докосна нежно по любовния му мускул. - Бъди нежен!... Аз съм девствена!
- Ние го направихме един път с Ана миналата година на морето - призна си Иван. - Тогава ми беше за първи път!
- Ела! Не си губи времето! - подкани го Данчето. - О, моля те...
Младежът насочи внимателно оръдието си и даде залп. Девойката нежно застена, притваряйки очи. Беше толкова красиво. Почти като в любовните романи. Почти...

Забележка на автора:
Този и останалите 3 разказа ( 1-4 от Всичко в името на човека... ) са само за дорасли!
 


© Kolio Karpela Всички права запазени.
Публикувано: 2003-04-26

© Кольо Карпела Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • С риск да се повторя... прекрасно, страхотно, невероятно много ми харесват тези твои разкази. Не само историите, но и самият изказ. Сърдечен поздрав!
  • благодаря отново.
    всъщност повечето от разказите ми са писани " от раз" и съм нямал възможност за редакция.
    Повечето от разказите писах, когато бях на Хаваи- тогава работех във един ресторант и спях във една палатка на брега на морето...
    Беше много романтично...Понякога на човек му трябва много малко да бъде щастлив. В този наш материалистичен век, в които човеците са се втурнали да гонят материалното, те забравят да оценят природната красота. Имам приятел от гимназията, които " плачеше" как бизнеса му " кретал" и за това, как един от нашите съученици станал голям бизнесмен. Преди месец ми се роди дъщеря и разбрах, че няма нищо по-ценно на света от това. Та моя приятел имаше две дъщерички, но не знаеше че има две дргоценни съкровища...
    Иначе колкото до разказа партииния секретар е плод не на моето въображение като писател, а плод на ... живота. Когато бях на село имахме един такъв образ. Когато обикновенно разказваше уроците зе партията, караше някое от момичетата да му сядат в скута... А да не говорим какво правеше с младите учителки...Въобще моят живот на село беше много екзотичен и не съжелявам и за миг, че не съм бил в големия град. Защото щях да изпусна образи като Малечко-Палечко( учителя ми по руски), дон Жуан, Кумчо-Вълчо( едно момче от ТВУ-то) и още много други...Тази поредица от разкази " Всичко във името на народа, всичко за благото на народа" не напълно завършена, но има още няколко разказа, които ще пусна...
    А дотогава всичко хубаво на всички почитатели на този саит и нека музата бъде със всеки от вас...
  • Поздравления!!! Пишеш невероятно!
Предложения
: ??:??