Беше хубава августовска нощ. Не ми се прибираше и седнах на една пейка. Последният трамвай отмина. По улицата вече се срещаха само развеселени компании. Неизвестно откъде започнаха да се появяват нощните пеперуди. Като молци, излизащи на нощна паша. На ъгъла се настани един тромпетист и засвири тихичко. Заслушах се. Беше започнал да импровизира по Чарлз Паркър. После внезапно смени настроението и започна „Влюбеният жабок". Стана ми интересно. Какво ли още можеше този човек. Изобщо не се съобразяваше с обичайните неща, изпълнявани до втръсване навсякъде от неговите колеги.
За да се отърва от зачестилите преминаващи пеперудки, затворих очи и се наслаждавах на разнасящата се музика около мен. Неописуемо удоволствие бе просто да слушаш. Без да си мислиш за нищо. По едно време спря да свири. Погледнах към музиканта. Бе започнал да прелиства някакви ноти. Запътих се към него и застанах пред шапката му.
- Здравей, приятелю!
- Здравей и ти, човече!
- Всяка нощ те чувам да свириш. Защо не го пр ...