1.11.2020 г., 0:46 ч.

Носталгично за ул 'Лев Желязков' 

  Проза » Други
1313 0 3
2 мин за четене

 

      Имаше един много колоритен квартал , почти в центъра на София. Дядо ми е бил партньор в СОАТ и е бил обиколил всички грамадни строежи в страната. Когато обектът привършвал, той натоварвал цялата челяд и покъщина в камиона си и се местели на друг обект. И тъй дълго време, докато баба ми възстанала и казала, че повече няма да се мести – купили къща на улица ‘Лев Желязков’ и заживели в София. Къщата имаше двор и побра четири семейства, шест братовчеда, два камиона и куче.

      Кварталът беше особен, със свой уникален дух, с грамадно училище и най – уникалното място – празно оградено каре между четири улици, където се извършваха кварталните свещенодействия. Запомнил съм го с уникалните шествия почти всяка втора събота – целият квартал се събираше на своеобразен парад по улица 'Позитано'. Чуехме ли данданията тичахме на улицата и с детски трепет зяпахме оркестрите, танцуващите хора, самородните танцьорки, обкичени с алтъни, танцуваха полуголи, гьобеците им палеха кръвта на тълпата и бяха еманация на общата еуфория. Празнуващите минаваха на вълни, като всяка група си имаше собствен облик и оркестър. Най – накрая се появяваха щастливите младоженци в каляска, Волга, Форд, каруца или ...  , а след тях се точеха сватбените им дарове – носени, возени или тържествено размахвани  за да могат всички да ги видят. Шествието завършваше в празното каре, вече оборудвано както подобава – маси, подиуми, украшения. Невероятно, но често карето не успяваше да поеме цялата тълпа. След което започваше нещо, което на нас не ни беше интересно, но музиката се чуваше дни наред.

      Помня имаше и други празнични дни, когато кварталът се изпълваше с официално облечени хора, имаше народна музика и танци, плакати, знамена ... такова събитие не ни беше много интересно. Впоследствие разбрах, че това е бил традиционният изборен район на Бай Тошо.

     Та , такива ми ти работи, драги ми читателю. Вярно е, че кварталът беше уникален и въобще не на мястото си, но атмосферата беше наистина необикновенна – едно такова щастливо и безметежно безвремие.

     Времето не прощава. Изравниха го до земята и накупчиха безлични бетонени кули , дето сега се наричат Зона Б5. Улица ‘Лев Желязков’ така и не се наложи да я преименуват, защото изчезна в карето  - бул. ‘Александър Стамболийски’ – бул. ‘Ген. Скобелев’ – ул. ‘Партений Нишавски’ и ул. ‘Осогово’. Шестимата братовчеди също се разпиляха. 

© Пламен Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • СОАТ - къртовски труд. Не стигаха рисковете по пътищата, ами всеки трябваше сам да си поддържа камиона. Баба ми и вуйна ми всеки път се кръстеха когато камионите излизаха.
  • СОАТ - съдружие за общ автомобилен транспорт, беше фирма, обединяваща шофьори с частни камиони. Баща ми работеше тм.
    Близо до "Лев Желязков" живееше леля ми, помня посещенията си там, както и игрите по улиците. Тихи улици бяха.
    Хубаво.
  • друго си е нещо да се казва "зона", та ако ще на здрача да е!
Предложения
: ??:??