12.12.2012 г., 0:01 ч.

Нужда от надежда 

  Проза » Писма
778 0 0
1 мин за четене

... какво искаш да ти кажа?

На този късен етап от живота

ще ти споделя какво си мисля...

Спомените ме връхлитат,

смазват ме и ме раняват пак

по онзи начин, както го усетих,

когато ми открадна всичко...

И ето сега започвам...

Връхлитайки в живота ми,

обърна целия ми свят наопаки...

Показа ми какво е да обичаш,

показа ми какво е да забравиш всичко.

Прекрасните моменти от живота ни

ще останат запечатани завинаги!

След времето, в което плаках при промените,

след времето, в което усещах ти неволите,

ти отново завъртя живота ми...

Превърна в адски мъки дните ми

и остави страшен белег в душата ми.

Изминаха се дни, месеци, години...

Засипаха ни снегове,

отнесоха ни бурни ветрове,

а болката и любовта живеят заедно

хванати, една за друга, за ръце...

Сега съм над листа и пиша,

пиша ти за любовта.

Любовта, която ще остане вечна,

но никога в живота ми не ще ме събере

отново с теб, хванати, с едно сърце...

© Лили Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??