rumbic (Руми)
327 4729
22.05.2019 г., 13:58 ч.  

Няколко часа без електричество 

  Проза
1365 8 29
2 мин за четене

 Замисляли ли сте се колко много неща може да направи човек без електричество, например, да чуе чуруликането на врабчето. Онова мъничко, сиво и почти невзрачно птиче, което в обичайното си ежедневие почти не забелязваме, камо ли да чуем звуците които издава.

Не ми се беше случвало отдавна да оставам без ток. Получихме известие, че след седмица ще бъде преустановено електричеството от 7:30 дo 16:00 часа поради ремонтни дейности на нашата улица. Няма проблем, щом предупреждават, всичко е наред!

Настъпи въпросната утрин, психически съм подготвена за един ден без ток, станах рано, направих си кафе, събудих децата за училище и точно в 7:30 часа токът спря. Аз, като един типичен представител на българския род възнегодувах с думите: „Добре де, толкова ли не можаха да го спрат в осем часа поне, хората сутрин рано все още са си в къщи...... „ и т.н.

А съседът ми /белгиец/ още от вечерта изкара колата си от гаража и я паркира отпред, защото вратата му се отваря с електрически мотор. Човекът е възрастен, но винаги е добре организиран до най-малката подробност. Питам се, къде остана моята психическа подготовка?!

Реших да свърша всичко, което можеше да се направи без ток. Оказаха се доста неща! Изчистих си прозорците, които до преди това все отлагах поради ред причини, или беше много студено, или дъждовно, или пък ми беше прекалено силно слънцето. Изпрах няколко зимни фанели на ръка, защото с пералнята щяха да се свият, дори взех истинска книга в ръцете си, без да ми е нужен Гугъл! Тишината ми се отрази изключително благотворно, можех да чуя мислите си, но не непременно на фона на телевизора, който хората често предпочитат да им дърдори по цял ден докато са в къщи. Всъщност, телевизорът е доста безполезно нещо! Защо ли! Защото, колкото и забавни неща да се излъчват, нужна е само една катастрофа да бъде упомената в някоя от емисиите или, не дай боже убийство, целият ви ден се помрачава!

Мисля си, колко добре би било веднъж месечно да се спира електричеството /регламентирано/ поне за два часа, без причина, просто защото човек се нуждае от почивка на своите сетива, но такава почивка той никога не би си дал сам!

 

Пуснаха електричеството няколко часа по-рано от упоменатото, просто си бяха свършили работата, а на мен мъничко сякаш ми липсваше онова усещане, което ме бе върнало в годините, когато хората са живели простичко и обикновено, без да зависят от технологиите, които всъщност не правят човека свободен, а напротив, ограничават го толкова, че не забелязва как животът му се превръща в рутина! 

 

 

 

© Руми Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво! Назад към обикновените неща, без телефони, без телевизия, без Интернет и без...ток изобщо!
  • Антоан, знаеш ли къде ме изстреля с този си коментар, назад във времето при баба и дядо! Благодаря ти, почувствах се невероятно! Благодаря!
  • Мария, колко много ме зарадва твоето посещение само! Благодаря ти за хубавите думи, означават много за мен! Сърдечен поздрав!
  • Всичко, написано от теб, влиза много надълбоко в читателя и го събужда за едно осмисляне на дребните наглед неща от живота.
    Честит празник, макар и вече на патерици, Руми! Пази и милей за българското, което носиш в себе си, колкото и далеч да си от Родината!
  • Ехаа, добре сте дошли, скъпи приятели! Доче, Ангелче, Васе, Младене, Георги, Бистра, Гавраиле, благодаря ви, че споделихте своите мисли, преживявания и отношение относно темата. Прочетох коментарите ви с внимание и интерес! Прекрасна вечер ви желая и светъл да е утрешният празничен ден!
  • Руми,хващам се за твоя пример и си мисля колко са загрижени за нас нашите електроснабдителни дружества.Ден не минава без да ни осигурят личен комфорт без ток.Но ние не разсъждаваме като теб и все сме недоволни.Виновни са технологиите,иновациите но и ние че се загубихме сред тях.Загубихме и така необходимата връзка с Природата ,нашата създателка.
  • Едно хубаво подсещане да избягаме за няколко часа от технологиите. Можем да го постигнем, стига да желаем това. Купих газена лампа и вечеряхме с внуците на светлината й - да усетят емоцията от детството ми, когато спираше токът. Малкият се забавляваше как с фитила се контролира силата на светлината. Научих ги да проектират животни на стената със сенките от ръцете си. Измислихме си и сюжет, и реплики. Има начини да се завръщаме към по-семплия, по-одухотворен живот, пък макар и за малко.
    Браво, че ни го напомняш, Руми!
  • Модернизацията убива класиката. А класиката е живот сред живота, модернизацията е пребиваване сред техниката.
    Хубаво.
    И угаси една зимна вечер тоците, остани пред огъня. Ще видиш неща, които не си и подозирала.
  • Определено подхващаш една много важна тема, Руми. А тя е колко благотворно би се отразил на човека един временен отказ от всички придобивки на цивилизацията, в частност и от тока. Ако сме на палатка сред природата по време на отпуск, постигаме точно този ефект, при това съвършено умишлено. Номерът е да се бяга от големите градове, които са отровните гнезда на цивилизацията. И в крайна сметка, защо трябва да чакаме някой да ни спира тока. Нали си има шалтер за тази работа. Можем да си го пускаме например през ден. Един ден в цивилизацията и един ден като аборигени. Така резултатът ще е равен, т.е. 1:1. Въпросът е да имаме смелостта да изпробваме!
  • От два дни го спират за минути вечер и настъпва такава тишина. Мислите се връщат години назад, когато имаше режим на тока. Всички се събирахме край огъня и си говорехме, споделяхме и много се смеехме. Липсва ми това време, но без ток не мога! Представям си купчината пране и изтрезнявам.
  • Напълно споделям твоите чувства, Руми! Тишината и красивата природа наистина ни карат да бъдем себе си. Щастлива вечер!
  • Силве, колко много ме радваш само! 🙂 Когато "хванеш гората", ако имаш нужда от съмишленик, обади се, ще събираме заедно дърва за огрев и разни други неща /гъби, билки/ 🙂 Благодаря ви, момичета!
  • Само като си го представя, Марианче и ми идва да хвана гората, ама буквално. Мечтая си за такъв живот. Ще видим кога ще ми се случи.
  • Спирането на тока, особено вечер си е жива романтика и все едно се връщаш във времето на бабите и дядовците ни. А пускането е като звънец за връщане в реалността. Избучаването на хладилника и изписукването на климатика звучат ужасно. Защо толкова сме си усложнили живота?! Благодаря за удоволствието от прочетеното, Руми!
  • Мариана, благодаря ти!

    Антоан, приятелю мой, уцели ме право в десятката с времето на Шерлок Холмс, обичам всичко свързано с тогава! Спомням си една история, свързана с прокарване на железницата, хората в едно малко градче се радваха, че настъпва прогрес, но имаше и такива, които се притесняваха, осъзнавайки колко беди ще им донесе той! Благодаря ти за чудесният коментар!

    Марко, казал си го съвсем ясно, "благодарение" на електричеството сме достигнали не прогрес, а регрес! Благодаря ти, че взе отношение по темата, може да изглежда нещо съвсем елементарно, но...

    Мария, благодаря ти за топлото ти отношение, винаги е радост за мен да те приветствам! Така усетих нещата, затова реших да споделя преживяното! Благодаря!
  • Очараована съм от многообразието на теми, които поставяш в творбите си, Руми! Определено технологиите са необходима част от живота ни.Но като се замислим е твърде ограбваща и осакатяваща способностите ни и креативността ни! Искам да завърша с прекрасното ти начало:
    "Замисляли ли сте се колко много неща може да направи човек без електричество, например, да чуе чуруликането на врабчето. Онова мъничко, сиво и почти невзрачно птиче, което в обичайното си ежедневие почти не забелязваме, камо ли да чуем звуците които издава."
    Изключително произведение, което с удоволствие прибирам в "любими"! Поздравления, скъпа Руми!
  • Руми, помниш ли фразата на Ленин за електрификация плюс съветска власт.
    Това са двете най-големи отрови на човечеството.
    Съветската власт няма да коментирам.
    Електричеството позволява да се работи на три смени, радио, телевизия, телефони, ненужна информация, манипулация, която стресира и "разяжда" човешкия мозък.
    В древен Рим са работили по шест часа на ден. По дневна светлина. Нещо немислимо сега, благодарение на електричеството.
    По-щастливи ли сме? Когато от всякъде те заливат с реклами и те карат да купуваш неща, които не ти трябват с пари, които не са твои.
    Благодарение на електричеството.
    Поздрави !
  • Дани, колко си права само! За съжаление сме станали зависими от "удобствата" на съвремието...... Благодря ти, че се отби!
  • Руми, благодаря за споделеното разсъждение и те поздравявам за здравото мислене!
    Подобно ограничение си причиняваме и с колите - уж създадени за по-далечни разстояния, а пък ние ги яхваме до кварталния магазин, едва ли не и до банята ще се придвижим с тях... и забравяме за мускулите, с които пешеходва скелетът ни!
  • Права си, духовно обедняваме! И наистина всеки ден по малко сме ограбвани, особено поколенията след нас! Благодаря ти, Пепи! Усмихнат ден ти пожелавам!
  • за това го коментирах по тоя начин, съгласна съм с теб!
    защото сме зависи, за съжаление! и не само от електричеството, въобще от всички технологии в много голяма степен.
    а не забравяме, няма как да се върнем назад... за това и колкото повече технологиите ни завладяват, толкова повече духовно обедняваме
    в тях търсим емоции, общуване на всякакво ниво, защото са ни под ръка, а всъщност "под ръка" е илюзия, която още повече ни ограбва...
  • Пепи, не става въпрос да стоим без ток, само защото така е по-спокойно, но с напредване на технологиите, които зависят от електричеството най-вече, хората се превръщат в марионетки! Забравяме за естествените източници на нормален живот!
  • едно време не са живели в блокове, не са готвили на ток, имали са изби и мазета, а не хладилници, зимата ако спре, сира и парното... за градските хора нищо добро не е
    несравними неща
  • Благодаря ви, Стойчо, Светослав, Иржи!
    Написах тези си разсъждения защото, няколкото часа без ток ми се отразиха някак отрезвяващо, замислих се, колко зависими сме станали, като в някакъв омагьосан кръг! Иначе, що се отнася до организацията, да, трябва да я има, всичко да е планирано, не може едно управление само да изисква, а самото то да бъде пример за подражание!
  • Е,ха,нека бъда първа,защото така ми разбърка спомените,че нямам търпение да споделя...За тока...да важно е да го има ,толкова го смятаме за необходим особено ако го спрат за малко,но по-голямо нещастие е спиране на водата...Макар,че и за двете нас не ни предупреждават,освен в интернет,а който го няма-разбира от приятели и съседи...За тока...опасно е да не заседниш в асансьор ,но не можеш да се "запасиш".Виж за водата-го правим.По фалшива информация бях напълнила веднъж всички съдове с вода-вана,кофи,тенджери,шишета,а не се отнасяло за нашия район...Тая вода ползвах цяла седмица и се ужасих,когато се беше утаила вече...какво ползваме!!Та наистина как ли са живели някога хората без тия "удобства" и дали са били нещастни?Добри въпроси,мила Руми!!
  • Да хубаво е понякога да останеш със себе си без ток и технологии. Да спреш и да се огледаш.
  • Ето,в Белгия като спират тока-предупреждават! Съвсем по европейски,организирано,за да се подготви човек предварително! И в България спират тока,е,опитват в големите градове, защото ремонтите и производството са концентрирани в тези части на страната.Ами,в малките населени места?!Само да извие буря,гръм да тресне, дъжд да завали или пък сняг... Електропреносната мрежа не е технологично обновена и е морално и физически износена... И оттам:гърмят трафопостове,бяла техника в заведения и магазини; и преди всичко телевизори и хладилна техника в домовете на хората...
    И тишината, вместо да успокоява,угнетява! Перални, домакински уреди,липса на вода, помпените станции и те отпочиват в тишина!
    Без да казваш,ние които сме в България се чувстваме неравностойно спрямо другите страни от Европейския съюз!
    Благодаря за хубавите примери, които дават възможност да сравняваме!
    Поздравления, Руми!
Предложения
: ??:??