Замисляли ли сте се колко много неща може да направи човек без електричество, например, да чуе чуруликането на врабчето. Онова мъничко, сиво и почти невзрачно птиче, което в обичайното си ежедневие почти не забелязваме, камо ли да чуем звуците които издава.
Не ми се беше случвало отдавна да оставам без ток. Получихме известие, че след седмица ще бъде преустановено електричеството от 7:30 дo 16:00 часа поради ремонтни дейности на нашата улица. Няма проблем, щом предупреждават, всичко е наред!
Настъпи въпросната утрин, психически съм подготвена за един ден без ток, станах рано, направих си кафе, събудих децата за училище и точно в 7:30 часа токът спря. Аз, като един типичен представител на българския род възнегодувах с думите: „Добре де, толкова ли не можаха да го спрат в осем часа поне, хората сутрин рано все още са си в къщи...... „ и т.н.
А съседът ми /белгиец/ още от вечерта изкара колата си от гаража и я паркира отпред, защото вратата му се отваря с електрически мотор. Човекът е възрастен, но винаги е добре организиран до най-малката подробност. Питам се, къде остана моята психическа подготовка?!
Реших да свърша всичко, което можеше да се направи без ток. Оказаха се доста неща! Изчистих си прозорците, които до преди това все отлагах поради ред причини, или беше много студено, или дъждовно, или пък ми беше прекалено силно слънцето. Изпрах няколко зимни фанели на ръка, защото с пералнята щяха да се свият, дори взех истинска книга в ръцете си, без да ми е нужен Гугъл! Тишината ми се отрази изключително благотворно, можех да чуя мислите си, но не непременно на фона на телевизора, който хората често предпочитат да им дърдори по цял ден докато са в къщи. Всъщност, телевизорът е доста безполезно нещо! Защо ли! Защото, колкото и забавни неща да се излъчват, нужна е само една катастрофа да бъде упомената в някоя от емисиите или, не дай боже убийство, целият ви ден се помрачава!
Мисля си, колко добре би било веднъж месечно да се спира електричеството /регламентирано/ поне за два часа, без причина, просто защото човек се нуждае от почивка на своите сетива, но такава почивка той никога не би си дал сам!
Пуснаха електричеството няколко часа по-рано от упоменатото, просто си бяха свършили работата, а на мен мъничко сякаш ми липсваше онова усещане, което ме бе върнало в годините, когато хората са живели простичко и обикновено, без да зависят от технологиите, които всъщност не правят човека свободен, а напротив, ограничават го толкова, че не забелязва как животът му се превръща в рутина!
© Руми Todos los derechos reservados