НЯКЪДЕ ТАМ, ИЗ ЗАКОНИТЕ НА ЛЮБОВТА
(вместо предговор)
Наблюдавайки поройния пролетен дъжд навън, се опитвах да си спомня всичко преживяно с човека, когото обичам. Спомените, и те като малките дъждовни капчици, идваха от някъде там и бързо-бързо се сливаха с всички останали. И… мечтаейки за самите спомени, те неусетно минават покрай теб и си отиват, като че ли никога не са съществували.
Само топлия полъх, съхранен в сърцето, ти припомня за тях, чудейки се понякога за какво са ти въобще; за да си спомниш болезнено за всеки от отминалите дни; за да разбереш, че всичко, което си имал, вече го нямаш или да се опиташ да се почувстваш жив от красотата на преживяните мигове, докато… докато осъзнаеш, че и ти, заедно със спомените, и ти си се изгубил някъде и то не по твоя вина.
Ти не го разбираш, но го усещаш, че си попаднал на онова място, от което и Дявола се отрича. Объркан си, защото реалността – която и да е тя за теб в момента, не наподобява на нищо от представите ти. Объркан си, защото о ...