3.01.2013 г., 16:24

Няма да сгреша

1.8K 0 5

Безброй звезди, светещи на небесния хоризонт, озаряват лицето ми. Галейки ме с ярката си светлина, преминавайки през очите, стигат до моето съзнание. Така сякаш попълват всяко парче от пъзела на моя живот. Изправен, чакам отговор от  хоризонта, сияещ пред мен. За да видя, за да усетя всеки щрих, всеки детайл. Като частица от мен... цвят, преливащ в разноцветни багри, докосвайки моята душа. С поглед следя тяхната посока, с мисъл обхождам всяка от тях. И със сърце ги прегръщам, за да се сгуша нежно. Топлина, чистота... топлината, чистотата. Това безвремие, това ухание, този миг. Вълшебен и единствен е, желан и очакван за мен! И няма да сгреша, ако кажа, че това са Моите Звезди.

Защото зная - те блестят за мен... за да ме галят и топлят. За да продължат да ме изпълват с много любов!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сед Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Написано с нежност и топлина!
  • Благодаря ви, за топлите и искрени думи. Написано е от сърце
  • Ето това исках да прочета от теб! Вълшебен миг... Браво, Сед!
  • Съгласен съм с Жанет, но с уговорката, че се впечатлявам от написаното хубаво от мъже.
    Поздрави и ЧНГ!
  • Тези няколко на вид редчета имат толкова много побрано в себе си...
    Само една нежна душа, може да напише такова нещо
    ( винаги са ме впечатлявали пишещите добре мъже )

Избор на редактора

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...