3.01.2013 г., 16:24

Няма да сгреша

1.8K 0 5

Безброй звезди, светещи на небесния хоризонт, озаряват лицето ми. Галейки ме с ярката си светлина, преминавайки през очите, стигат до моето съзнание. Така сякаш попълват всяко парче от пъзела на моя живот. Изправен, чакам отговор от  хоризонта, сияещ пред мен. За да видя, за да усетя всеки щрих, всеки детайл. Като частица от мен... цвят, преливащ в разноцветни багри, докосвайки моята душа. С поглед следя тяхната посока, с мисъл обхождам всяка от тях. И със сърце ги прегръщам, за да се сгуша нежно. Топлина, чистота... топлината, чистотата. Това безвремие, това ухание, този миг. Вълшебен и единствен е, желан и очакван за мен! И няма да сгреша, ако кажа, че това са Моите Звезди.

Защото зная - те блестят за мен... за да ме галят и топлят. За да продължат да ме изпълват с много любов!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сед Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Написано с нежност и топлина!
  • Благодаря ви, за топлите и искрени думи. Написано е от сърце
  • Ето това исках да прочета от теб! Вълшебен миг... Браво, Сед!
  • Съгласен съм с Жанет, но с уговорката, че се впечатлявам от написаното хубаво от мъже.
    Поздрави и ЧНГ!
  • Тези няколко на вид редчета имат толкова много побрано в себе си...
    Само една нежна душа, може да напише такова нещо
    ( винаги са ме впечатлявали пишещите добре мъже )

Избор на редактора

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...