Нямам муза за писане…
Питате ме защо не напиша някоя история, а се ровя в интернет и си губя времето. Е, ще ви кажа. Защото нищо не ми идва в главата, бе хора. История! Каква история? Мозъкът ми отказва. Зациклила съм на едно място. Тръгна ли напред, взема, че се препъна. Това е! Няма вече да пиша. Нямам муза. Всичко е по средата, ни хубаво, ни лошо. Като се замисля, животът ми не е бил така тих. Не, че се оплаквам много, поне онези лошите мигове ги няма. От време на време нещо ми свие душата, но бързо се оправям.
История! Оставете ме, бе хора. И аз се мъча, но нищо не става.Чета си прозата, после някой стих да ми дойде музата, ама нищо. Нищичко не идва в тая глава. В едно обаче се убедих, че трябва да съм много щастлива или много нещастна, за да излезе нещо хубаво. В двете крайности човек пише ли, пише. Думите така се нареждат, сякаш си знаят мястото. Мисля си: „И това не е добре, да съм добре.“ Що не вземе нещо да ми се случи, ей така… Да ме разтърси малко, че току виж хептен съм бло ...