Нямам муза за писане...
Нямам муза за писане…
Питате ме защо не напиша някоя история, а се ровя в интернет и си губя времето. Е, ще ви кажа. Защото нищо не ми идва в главата, бе хора. История! Каква история? Мозъкът ми отказва. Зациклила съм на едно място. Тръгна ли напред, взема, че се препъна. Това е! Няма вече да пиша. Нямам муза. Всичко е по средата, ни хубаво, ни лошо. Като се замисля, животът ми не е бил така тих. Не, че се оплаквам много, поне онези лошите мигове ги няма. От време на време нещо ми свие душата, но бързо се оправям.
История! Оставете ме, бе хора. И аз се мъча, но нищо не става.Чета си прозата, после някой стих да ми дойде музата, ама нищо. Нищичко не идва в тая глава. В едно обаче се убедих, че трябва да съм много щастлива или много нещастна, за да излезе нещо хубаво. В двете крайности човек пише ли, пише. Думите така се нареждат, сякаш си знаят мястото. Мисля си: „И това не е добре, да съм добре.“ Що не вземе нещо да ми се случи, ей така… Да ме разтърси малко, че току виж хептен съм блокирала. Някой ден ще взема да изляза до магазина и ще забравя накъде е пътят за обратно. Ако питате моичкия, няма да е зле. Писна му на човека да ме слуша. Добър, добър, ама всичко си има граници. Сигурно с отчаяната си физиономия съм го разчувствала. Жал го хвана горкия и отпуска си взе да ме заведе на хижа. Там сред природата да се отпусна малко, дано дойде тази моя муза. Аз, да ви кажа, добре се отпуснах. Така добре, че такъв апетит ми дойде, направо страх човек да го хване, ако ме види как си похапвам. Нищо де, то с моите има- няма 50 кила имам нужда. И без това все ме питат диета ли пазя. Каква диета бе, хора? Да не мислите, че ми е добре? Като ходя, си мисля, че ще ми се разпаднат кокалите. Все следя прогнозата за времето. Духа ли силен, бурен вятър, си стоя вкъщи. Смейте се, смейте. Току-виж съм се озовала на някой екзотичен остров. Де този късмет, а? Пак се отнесох в приказки.
На хижата сред зимния пейзаж, освен апетитът и здравият сън друго не идва. А моят, миличкият, ми се усмихва. На мен ми се реве, та място не си намирам. Но ми стана хубаво от жеста му. Благодарих му, разбира се, но как ще го запазя в тайна.
Ех, че ми е приятно да си поговоря с вас! Така и така си приказвам…
Вчера, ровя се във vbox7 (от скука де) и попадам на клипче „Какво може да ядоса Бойко Борисов?“ Пускам го и гледам, Народното събрание и г-жа Корнелия Нинова на трибуната.
Тук е моментъ да поясня, че не вземам страна в партиите, а страна на тези, които поне мъничко мислят за хората.
Госпожата започна да търси сметка на батко Бойко. Като се почнаха едни нападки един-друг. Лееее! Голямо излагане, голям цирк. Много се възмутих и взех, че написах коментар. Що ли ми трябваше да гледам всичко това? Не се стърпях, ей! Тоя цирк го гледаме от Татово време, а народът е потърпевш. Едни са с Бойко, други не. Чета си аз коментарите на другите и се ядосвам. Осъзнавам как всички сме стадо овце. Ни пастир, ни куче да ни събира. Всички блеем и се пръскаме, кой накъдето му видят очите. Да си призная, до преди да го изберат за премиер, много го харесвах, но сега виждам, че и той се увълчи. Ей, това властта е голяма работа. Както казват хората, захапеш ли кокала, трудно го пускаш. Докога ще страдаме ние, обикновените хора? Няма ли да се намери един в тая държава, да оправи нещата? Всички обещават предизборно, а после стягат примката около вратовете ни. А ние си търпим. Колкото пò ни стягат проклетата примка, толкова пò мълчим. Като мазохисти сме, брей! Ето, пак не се стърпях и си изказвам мнението. Не, че много разбирам, но за едно ще си отстоявам думата. Всички са едни и същи – убийци. На държавата и на нас, българския народ. Убиват ни бавно и мъчително, докато един ден просто се затрием като нация.
Знаете ли? Дали ще гледате клипче или ще си пуснете телевизора, разлика няма. Те са навсякъде с лъжите и смешните си обещания и оправдания. Може пък всичко това да е захвърлило моята муза в някоя дупка по разбитите пътища на страната ни? Който може да устиска, нека ги гледа. Аз просто ще сменя канала и ще слушам класика. Кой знае?... Може да напиша нещо наистина хубаво.
Хайде, със здраве! Радвам се, че ви има, за да споделя с вас!
Благодаря!
© Ваня Атанасова - Панова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ваня, ще ти кажа нещо, което определено няма да те успокои.Не е така само в България. Навсякъде по света е същото.Сега надявам се да ти дойде музата.Желая здраве на духът ти и крехкото ти тяло.Поздрави !
-
Благодаря ти, Яна! Усмихна ме
-
Адски ми хареса, толкова по човешки написано, така искрено и откровено... Без високопарни фрази и превзети приказки. Мога да се връщам отново и отново...
-
Благодаря ти, Таня за подкрепата!
Димитър, ти ме развесели! Ще си направя омлет от златните яйца на щастливите ни кокошки и... кой знае!? Благодаря ти, от сърце! -
Знаеш ли Ваня, има изход от това застояло положение. Просто трябва да преобразуваме малко представите си за щастие и нещастие, малко хамелеонщина и ще дойде някоя Муза. Е, може да не е тая, която вече е идвала. Може да е малко куца, недовиждаща, недочуваща, с къркорещ стомах и походка тип "кючек" ама... Муза. Щом кокошките ни вече са щастливи, че и яйцата им... ами хапни някое такова яйце и току виж... Нали виждаш какви глупости плямпам, ама в тоя "тиквен оазис" - такава Муза.
Хареса ми много тоя непринуден разговор с читателя. Поздрави! -
Яж, пий и новите си дрехи носи, е казал мъдрият народ!
Споделям размислите ти, случва се...къде на шега, къде наистина. Не сме машинки, да натиснем копчето!
А за т.н. политици, не ми се говори!
Хареса ми, Ваня! -
Благодаря ти, Донко!
Думите ти са като балсам за душата ми! Ща съм търпелива и дано не ме е забравила моята муза! -
И мен музата ме оставя за дълги периоди, но има и период, когато те връхлетява ударно А написаното е страхотно!
-
Благодаря ти, Борко за позитивизма!
Благодаря ти, Ани! Усетила си, че кръвта ми кипи! Ще се радвам да прочета нещо по темата! Да знам какво мислят и другите.
-
Опитай с муз!
-
Здравейте, приятели!
Не мога да опиша с думи благодарността си, за вашата подкрепа!
Мария Може пък наистина да не си е отишла, а просто да е в почивка!
Лина Благодаря ти, за линка! Сякаш е писано за мен, замисли ме!
Марин Много си прав! Нужно е търпение, за всяко вдъхновение!
С ВСИЧКИ ВАС Е НЯКАК ПО-ЛЕКО! -
Ваня, разбирам те... Всеки има периоди на творческа криза... Насила няма смисъл да се пише... Нужно е и търпение - до ново вдъхновение...
-
Ваня,изпращам ти нещичко, което намерих вчера в съкровищницата на Откровения в едно с букетче от сърдечни поздрави:
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=272090#comments -
Може пък да не си е отишла, щом има творба налице
Или просто е в лека зимна почивка! -
Дай, Боже да е така!
Благодаря ти, Любо за надеждата и подкрепата! -
Като дойде пролетта, музата ще изникне покрай тревичките и пчеличките!
Поздрави, Ваня!
http://lubara.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/08/04/muza-v-goreshtinata-razkaz.586542 -
Ехааа! Благодаря ти, Мими за страхотния коментар! Стопли ми душата!Наистина външния свят ни притиска. И вашия кмет е като нашия кмет. Няма оправия, ей! Поздрав сърдечен!
Благодаря ти, Евелина! Радвам се, че си тук! -
..................!!!
-
Благодаря ви, Марин Лина!
С умисъл заложих повече на хумористичната страна на истината. А в действителност ми се плаче. Сякаш нещо в мен е блокирало поетичното ми мислене и ми докарва жестоко главоболие. Нощем когато не мога да заспя, думите се нареждат в стих. Щом взема лист и молив, те просто изчезват. Сякаш никога не съм ги създавала, а аз знам, че съм ги писала в съзнанието си. Много е объркващо....
Простете ми приятели, ако ви е странно откровението ми!
-
Поздрав, Ваня, за онова, за което на музата не й се пише.
-
Поздрав, Ваня - за споделените размисли с елементи на хумор и сатира!
-
Благодаря ви момичета, че се отбихте при мен и ме стоплихте в този мразовит ден!
Магдалена
Минка -
Добре поднесена истина!Поздрав!
-
радвам се, че сподели..
щом си седнала пред белия лист, значи музата е при теб..
сърдечен поздрав, Ваня.. -
Благодаря ти, Алина!
Знаеш ли?... Много си права, много...
Благодаря ти, Минка за подкрепата! -
Много непринудено споделяш!Музата винаги е вътре в теб!Поздрав!
-
И за такова писание си трябва Муза.Явно те е навестила,но под прикритие...
Харесвам непринуденото общуване с читателя.
Поздравления!!! -
Благодаря ви, Веска и Елена!
Радвам се, че сте до мен в този труден момент! -
Споделих, Ване! И аз съм в подобен период, но и външният свят много силно притиска... Благодаря ти за споделеното, а за музата не се тревожи всичко с времето си. Поздрав сърдечен!♥
-
Благодаря ти, Сиси за подкрепата!
Явно съм в поетична криза и отчаяно се боря със себе си. Права си, че трябва да внимаваме какво си пожелаваме. Поздрав и на теб! -
Аааа !
И аз така си пожелах нещо да ме разтърси!!!
Но пак сгафих.Хората са казали-внимавай какво си пожелаваш!
И вместо да полетя, се пльоснах с всичка сила, та чак се разбих(за малко да стигна до отвъдното).
Така че ,карай я кротко, тя музата ще дойде, само молка търпение имай, Ваня!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
За другото не знам, но ти определено ми подейства успокоително и окуражително! Здраве да е, приятелю!