8.03.2016 г., 23:24 ч.

Обичам те... 

  Проза » Други
1198 2 0
2 мин за четене

Обичам те,

 

Повече отколкото трябва, отколкото искам да си призная, повече отколкото предполагаш. Обичам те и не мога да спра. Всъщност, аз и не искам да спирам. Харесва ми да те обичам, харесва ми как се чувствам, когато те погледна, харесва ми как всичко сякаш се преобръща, когато те видя, обожавам тръпките по тялото си, когато ме прегърнеш. Не знам дали е правилно, не знам дали не е пагубно, но знам, че те обичам. Това е константата в живота ми, така е вече много дълго време. Ти си началото, ти си и края.

 

Обичам да те обичам.

 

Обичам да се грижа за теб, обичам да те питам как си, обичам да знам, че си добре. Това е любовта за мен. Тя не се базира само на това какъв е човека до теб. Не става дума само за това, колко общи точки имате, или как си довършвате изреченията. За мен любовта е да обичаш всяка мила дума, всеки жест, дори всяка кавга, всеки проблем. Да ги цениш и да осъзнаваш, че не искаш да се караш така с никой друг. Така че да, обичам дори когато се караме, обичам и как просто започваме да се смеем накрая, осъзнавайки, че няма смисъл. Обичам да знам, че колкото и тежко да стане, ти ще си до мен.

 

Обичам теб!

 

Всичко което си и което искаш да бъдеш. Обичам как проверяваш, дали съм пристигнала, как ме прегръщаш в тълпата, как ме пазиш, сякаш съм съкровище. Обичам това, че ме караш да се чувствам като такова.

 

Ти… Ти си мечта, сън, видение. Ти не си реален, няма как да бъдеш. Така е нали? Твърде хубаво стана, няма как да възможно.

 

Така е!

 

Ти не си такъв. Ти не си този, който искам да бъдеш. Нашата любов не е като от приказките. Обичам всичко това, но то не е реално. Това е любовта, за която мечтая, за която копнея, дори жадувам. Това са фантазиите, с които бягам от реалността. Всъщност, няма какво да обичам, любовта я няма, има само омраза и счупени спомени. Гняв и тъга. Мъка…

 

Приказката свърши. Героите се събудиха и осъзнаха, че живота е по-силен и от най-големите надежди и мечти.

 

Обичах…

 

Обичах това което бяхме и това което можехме да бъдем. Обичах илюзиите. Обичах теб. А ти? Ти обичаше живота, затова и той надделя. Останаха само фантазии и счупени спомени.

 

 А как те обичах…

© Ева Георгиева Всички права запазени

Един разказ за съвършената любов! 

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??