3.06.2015 г., 14:30 ч.

Обичам те! 

  Проза » Писма
1805 0 0
3 мин за четене

   Красавице искам да те успокоя, а не мога, искам само да знаеш, че всичко ще бъде наред. Не мога да измисля друг начин освен този. Надявам се също така разбираш защо го правя тук. Преди да започна искам да си сигурна, че нямам за цела да предизвикам сълзи в очите ти, последното, което бих желал някога е красивите ти очи с цвят на небето след очистващ дъжд, примесен с този на морето рано сутрин по изгрев слънце да бъдат пълни със сълзи.

   Искам да знаеш, че те обичам повече от всичко на света и не веднъж и не два пъти, а точно толкова колкото се наложи бих дал не живота не душата си, а цялото си съществуване, за да ти помогна, за да те направя щастлива, за да видя усмивка на красивото ти лице.

   Знаеш ли, че като затворя очи вечер преди да заспя единственото, което виждам си ти как лягаш до мен, а когато се отпусна усещам как ме завиваш, как си играеш с косата ми. Мечтая за тези мигове като някой ученик, завладян от първите любовни трепети. Казваш, че не знам какво съм ти дал и да права си не знам, нямам представа, но мога да се опитам да ти опиша какво си ми дала ти.

   Ти си както съм казвал не веднъж най-невинното и мило създание, което се е раждало някога. Ти не само ме правиш щастлив, ти ми показа какво е щастие. Преди теб си мислех, че съм жив, че живота е вечните скандали за дребни и не толкова важни неща, че всичко се свежда до това какво ще сложиш на масата вечер и какво ще си купиш за да се изпраскаш пред някого. Ти си човека показал ми малките неща, които толкова обичам, а бях забравил, ти си човека върнал мечтите в живота ми. Мечтите, които по една или друга причина бяха задушени и смазани, ти ги върна към живот.

   Ти ми даде силата да мога да се събудя утре, да се протегна и да кажа „Какво хубаво утро“. Ти си човека, който ми показа как да се радвам на всеки изгрев, който посрещна ти си човека накарал ме отново да дебна появата на първата звезда във вечерния небосклон.

   Всичко, което започвам го започвам с мисълта за теб, всичко, което ми дава сили да се преборя с досадното ежедневие и с горчивите вечери без теб си ти и само ти. Ти си точно тази, която съм търсил, ти си тази, която ме намери и ме накара да бъда жив отново. И без значение кой какво мисли ти си единствената. Както се пее в онази песен „аз само искам да съм с теб“, а го искам защото това ме прави щастлив, защото ти промени живота ми, накара ме да мечтая за погледа ти, защото ти ме обичаш.

   Не те боготворя или поставям на пиедестал, просто си давам реална какво беше живота ми преди да се появиш и сега, когато огряваш дните и нощите ми. Ти си вселената, около която се върти моето слънце ти си моято живот. Ти си тази, която обичам и искам да те предпазя от всички гадости и лоши неща. Искам само да бдя на съня ти.

   Само помни, че някой ден някъде всичко ще бъде наред. Да няма да е днес или утре, но ще си получим нашето щастие, ще си подредим нещата сами аз и ти, защото и аз и ти сме го заслужили.

   Надявам се с това да съм успял поне мъничко да ти вдъхна увереност и да те успокоя, защото ти си човека, който винаги е успявал да го направи за мен.

 

ОБИЧАМ ТЕ! ОБИЧАМ ТЕ! ОБИЧАМ ТЕ!

© Слънце Антимов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??