26.08.2014 г., 20:30

Обиколка на света за един ден

1.1K 0 0
3 мин за четене

Разказчето по-долу го открих в тетрадката си по български език за 4-ти клас. Реших да го споделя, защото ми навя прекрасни спомени от детската литература. Признавам, че идеята за пътуване около света с магически помощни средства я изплагиатствах от Мери Попинз. Също така мама ми помогна много с оформянето на диалозите (много бяха трудни тези диалози, ей!).  Опитах се да поправя по-лошите правописни и пунктуационни грешки, но все пак се опитах и да го оставя колкото е възможно по-близо до оригинала. Enjoy!

 

26.03.2003.

 

Имаше двама много непослушни приятели – Майкъл и Джеймс. Те не си учиха уроците и постоянно отсъстваха от училище.

   Един ден двамата приятели играеха на улицата и видяха една сребриста кутийка, която приличаше на компас.

- Това е кутийка за пътуване по света – рече гордо Майкъл.

- Че ти откъде знаеш? – попита Джеймс и се разсмя.

- Четох за тях в един комикс вместо да уча урока по география. 

- Ако е вярно това, което казваш, как ще задействаме кутията? – попита Джеймс

- Север! – извика Майкъл и отскочи назад.

Няма да повярвате какво стана. Майкъл казваше истината. Светът се завъртя около тях и те се озоваха на север.

- Къде сме? – попита Джеймс – Аз мислих, че на север е топло.

- Ако знаех щях да си взема палтото – каза Майкъл

- Я по-добре да се връщаме – каза Джеймс.

Но в това време някакъв мъж се зададе от някъде. Той беше облечен в мечи кожи. Той подаде на момчетата няколко дебели кожи и ги заведе в едно иглу.

- Каква е тази палатка? – попита Майкъл

- Това е иглу – каза мъжът – Тук живеят ескимоси – и той им разказа всичко за ескимосите и техните обичаи, също така защо строят иглута, а не къщи, след като Майкъл и Джеймс разбраха всичко той ги предупреди:

- Сега ще трябва да си тръгвате, завъртете компаса на юг.

- Юг – извика Майкъл.

Светът отново се завъртя около тях и те се озоваха сред палмови листа, пясък и някъде зад скалите те видяха сламена палатка. Отидоха да огледат по-отблизо (?) една черна майка и няколко черни деца да играят на пясъка, когато майка им видя двете момчета се засмя:

- Не сте ли много дебело облечени – рече тя.

- Не и така ни е добре – отвърнаха в един глас момчетата като събличаха кожите, подарени от ескимоса.

- Елате да изядете една диня с моите деца -  и те влезнаха в сламената палатка.

- Наистина трябва да тръгваме – каза след малко Майкъл и се сбогува с тях.

- Запад – извика Джеймс и за секунди се озова пред една индианска палатка.

- Трябва да сме в Америка – обясни Майкъл.

Те видяха как от една от палатките излезна вождът.

- Аз ще ви кажа всичко за индианците.

Той започна да им разказва за великите вождове и как Кристофор Колумб открил Америка.

- Сега ще тръгваме – каза Джеймс

- Изток! - извика Майкъл и тоз час се озоваха пред една китайска къща, а от нея излезна един много стар китаец и мустаците му стигаха чак до краката.

- Елате да изпием чаша чай – покани ги той - Аз съм най-мъдрият човек на земята и знам всичко за нея.

- Ще ни разкажете ли за Китай? – попита Джеймс.

- Ще ви разкажа за целия свят – каза китаеца и взе една карта – дядо ми е обиколил целия свят и е направил много точна карта. Ето вижте това тук е Китай – и той им разказа всичко за света като го показваше на картата.

- Стана късно – каза Джеймс – хайде да си ходим у дома.

- Добре – съгласи се Майкъл – Довиждане.

- Вкъщи! – извика Джеймс. Те веднага се озоваха на входната си врата.

- Нека оставим компаса там откъдето го взехме – предложи Майкъл.

- Добре – съгласи се Джеймс.

Те оставиха компаса там откъдето го взеха и се прибраха. Научиха прилежно уроците си. На другия ден изкараха шестици. На връщане от училище провериха за компаса, но от него нямаше и следа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ай Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...