Разказчето по-долу го открих в тетрадката си по български език за 4-ти клас. Реших да го споделя, защото ми навя прекрасни спомени от детската литература. Признавам, че идеята за пътуване около света с магически помощни средства я изплагиатствах от Мери Попинз. Също така мама ми помогна много с оформянето на диалозите (много бяха трудни тези диалози, ей!).  Опитах се да поправя по-лошите правописни и пунктуационни грешки, но все пак се опитах и да го оставя колкото е възможно по-близо до оригинала. Enjoy!

26.03.2003.

Имаше двама много непослушни приятели – Майкъл и Джеймс. Те не си учиха уроците и постоянно отсъстваха от училище.

   Един ден двамата приятели играеха на улицата и видяха една сребриста кутийка, която приличаше на компас.

- Това е кутийка за пътуване по света – рече гордо Майкъл.

- Че ти откъде знаеш? – попита Джеймс и се разсмя.

- Четох за тях в един комикс вместо да уча урока по география. 

- Ако е вярно това, което казваш, как ще задействаме кутията? – попита Джеймс

- Север! – извика Майкъл и отскочи назад.

Няма да повярвате какво стана. Майкъл казваше истината. Светът се завъртя около тях и те се озоваха на север.

- Къде сме? – попита Джеймс – Аз мислих, че на север е топло.

- Ако знаех щях да си взема палтото – каза Майкъл

- Я по-добре да се връщаме – каза Джеймс.

Но в това време някакъв мъж се зададе от някъде. Той беше облечен в мечи кожи. Той подаде на момчетата няколко дебели кожи и ги заведе в едно иглу.

- Каква е тази палатка? – попита Майкъл

- Това е иглу – каза мъжът – Тук живеят ескимоси – и той им разказа всичко за ескимосите и техните обичаи, също така защо строят иглута, а не къщи, след като Майкъл и Джеймс разбраха всичко той ги предупреди:

- Сега ще трябва да си тръгвате, завъртете компаса на юг.

- Юг – извика Майкъл.

Светът отново се завъртя около тях и те се озоваха сред палмови листа, пясък и някъде зад скалите те видяха сламена палатка. Отидоха да огледат по-отблизо (?) една черна майка и няколко черни деца да играят на пясъка, когато майка им видя двете момчета се засмя:

- Не сте ли много дебело облечени – рече тя.

- Не и така ни е добре – отвърнаха в един глас момчетата като събличаха кожите, подарени от ескимоса.

- Елате да изядете една диня с моите деца -  и те влезнаха в сламената палатка.

- Наистина трябва да тръгваме – каза след малко Майкъл и се сбогува с тях.

- Запад – извика Джеймс и за секунди се озова пред една индианска палатка.

- Трябва да сме в Америка – обясни Майкъл.

Те видяха как от една от палатките излезна вождът.

- Аз ще ви кажа всичко за индианците.

Той започна да им разказва за великите вождове и как Кристофор Колумб открил Америка.

- Сега ще тръгваме – каза Джеймс

- Изток! - извика Майкъл и тоз час се озоваха пред една китайска къща, а от нея излезна един много стар китаец и мустаците му стигаха чак до краката.

- Елате да изпием чаша чай – покани ги той - Аз съм най-мъдрият човек на земята и знам всичко за нея.

- Ще ни разкажете ли за Китай? – попита Джеймс.

- Ще ви разкажа за целия свят – каза китаеца и взе една карта – дядо ми е обиколил целия свят и е направил много точна карта. Ето вижте това тук е Китай – и той им разказа всичко за света като го показваше на картата.

- Стана късно – каза Джеймс – хайде да си ходим у дома.

- Добре – съгласи се Майкъл – Довиждане.

- Вкъщи! – извика Джеймс. Те веднага се озоваха на входната си врата.

- Нека оставим компаса там откъдето го взехме – предложи Майкъл.

- Добре – съгласи се Джеймс.

Те оставиха компаса там откъдето го взеха и се прибраха. Научиха прилежно уроците си. На другия ден изкараха шестици. На връщане от училище провериха за компаса, но от него нямаше и следа.